Ядем най-скъпите брашно и мляко

Брашното, оризът, прясното мляко и краставиците в България са най-скъпи сред държавите от ЕС, храните в които наблюдава КНСБ. Купуването на закуска (баничка) от пекарна в България също излиза най-скъпо. Малка потребителска кошница, в която влизат 20 основни храни и бензин, в България е по-скъпа,

отколкото в Германия и Хърватия, въпреки по-високите заплати там.

От КНСБ наблюдават цените на основни храни в България и още шест държави от ЕС – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Любопитно е, че брашното в България струва средно 1,09 евро за кг, което е най-високата цена сред тези държави,

въпреки че страната ни е голям производител и износител на пшеница.

Прясното мляко в България струва средно 1,88 евро за литър и също е по-скъпо, отколкото в останалите държави от ЕС. Няма логика цените на някои стоки да са най-високи в най-бедната държава от ЕС, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Средната цена на ориза в България е 2,66 евро за кг, при положение че в Хърватия

е 1,59 евро, а в Румъния е 1,55 евро. Цената на ориза в България е с повече от 1 евро по-висока. Средната цена на краставиците в България е 3,09 евро за кг, при положение, че във Франция е 2,38 евро, в Германия е 2,37 евро, а в Нидерландия е само 1,70 евро. В държави с значително по-високи заплати и по-висок стандарт на живот хората купуват по-евтини храни от нас.

Цената на една малка потребителска кошница от 20 основни храни и бензин в България струва

61,05 евро, показват изчисления на КНСБ. Това е повече, отколкото в Германия, където същата потребителска кошница струва 60,14 евро. Като се има предвид, че бензинът в Германия е доста по-скъп от нашия се оказва, че редица основни храни там са по-евтини, въпреки че заплатите в Германия са три-четири пъти по-високи, отколкото в България. Това означава, че работниците във фермерите в Германия получават повече пари, транспортът там е по-скъп, продавачите в магазините получават по-високи заплати и въпреки това в Германия крайните цени на редица основни храни са по-ниски. Например средната цена на сиренето в България е 10,10 евро за кг, а в Германия е само 6,87 евро.

Средната цена на прясното мляко в България е 1,88 евро за литър, а в Германия е 1,39 евро.

В Румъния средната цена на потребителската кошница от 20 основни храни плюс бензин струва 50,76 евро, което е с 10 евро по-евтино, отколкото в България, показват данните на КНСБ. В Хърватия същата потребителска кошница струва близо 55 евро или с 6 евро по-малко, отколкото при нас.

В Хървития минималната заплата е 1050 евро, а при нас е 620 евро.

С минималната заплата в Хърватия хората могат да купят 19,1 кошници с основни храни. А в България с минималната заплата може да бъдат купени близо два пъти по-малко храни – само 10,2 кошници, показват данните на КНСБ. В Германия с минималната заплата там от 2343 евро може да бъдат купени 39 кошници. Оказва се, че по отношение на потреблението

на храни стандартът на живот в Германия е около четири пъти по-висок, отколкото в България.

В Испания, Франция, Нидерландия и Румънвия с минималните заплати хората също могат да купят значително повече кошници с храна, отколкото в България. Например с минималната заплата в Нидерландия може да бъдат купени 32 кошници.

Сиренето с 67% разлика между цена на дребно и едро

Надценката на сиренето при търговията на дребно е 4 евро за кг, показват данни на КНСБ.

Има непазарни механизми

Надценката при продажбата на картофи в магазините е 99,6%, показват данни на КНСБ. Средната цена на картофите на едро е 0,50 евро за кг, а на дребно е 0,99 евро. Надценката при боба е 67,5%. На едро средната му цена е 2,08 евро за кг, а на дребно го продават средно по 3,49 евро. При ориза надценката също е значителна – 61%. При средна цена на едро 1,65 евро за кг, на дребно го продават по 2,66 евро.

Става въпрос за пакетиран боб и ориз, не се изисква никаква допълнителна обработка

при продажбата им на дребно, освен транспорт, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Къде е икономическата логика на такива надценки, допълни той.

При ябълките надценката е 64,5%. На едро ги продават средно по 1,26 евро, а

на дребно по 2,07 евро. Още по-голяма е надценката при сиренето. Средната цена на насипно краве сирене от хладилната витрина на едро е 6,03 евро за кг, а на дребно го продават средно по 10,10 евро. Надценката при сиренето е 67,6% или над 4 евро за кг.

Наличието на концентрация на пазара на млечни продукти беше обявено от Комисията за защита на

конкуренцията преди два месеца, но нищо не последва, коментира Пламен Димитров. Няма наложена санкция в размер на 10% от годишния оборот, допълни той. Пламен Димитров обясни, че българите плащат най-високите цени на млякото и това не е само сега, а е тенденция от последните години. Концентрацията на пазара на търговия на млечни продукти е станала в края на 2021 г., като е разрешена от Комисията за защита на конкуренцията. Докога ще продължава това безобразие, наличието на

концентрация на пазара беше констатирано от КЗК, а промяна няма, заяви Пламен Димитров.

Той обясни, че средната цена на млякото, изкупувано от производителите, е 0,40 евро за литър. Средната му цена на едро е 1,18 евро, а на дребно е 1,88 евро. Надценката при търговията на дребно е близо 60 на сто или 0,70 евро на всеки литър мляко. Това не е пазар, заяви Пламен Димитров.

Търговци увеличават надценките

Храните от малка потребителска кошница са поскъпнали със 7,5% само за 10 месеца.

3 евро за кг разлика между София и Перник

Цената на малка потребителска кошница от 20 основни храни плюс бензин, наблюдавана от КНСБ, е нараснала със 7,5% само за 10 месеца. През месец юни миналата година цената на тази кошница е била 56,80 евро, а през април е 61,05 евро. Разликата е повече от 4 евро.

Любопитното е, че цената на кошницата е нараснала най-много през януари,

февруари и след това през април, сред като започна войната в Иран.

Данните на КНСБ за цените на храните през април са взети няколко дни преди Великден,

което също може да е оказало влияние. Само за месец, през април спрямо март, поскъпването на малката потребителска кошница е с 2 на сто. Категорично има непазарни увеличения на цени, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Данните на КНСБ показват,

че надценките на търговците на дребно не само са големи, а дори нарастват през последните месеци.

Най-фрапираща е ситуацията при картофите. Надценката при тях през юни миналата година е била 70,1%, а през април нараства до 99,6 на сто. За същия период надценката на ориза нараства от 56,5% на 61%, на боба – от 61,1% на 67,5%, а на прясното мляко – от 56,4% на 59,6%.

Това покачва, че търговците вдигат цените на дребно повече от повишението на цените на едро.

Огромни разлики има и в цените на храните по региони. Например най-скъпо е сиренето в София – средно 11,56 евро за кг, а най-евтино е в Перник – 8,54 евро. В София сиренето е средно с 3 евро за кг или с над 35% по-скъпо. При положение, че двата града са близо един до друг. За малка България такива разлики в цените не са обосновани, освен ако има непазарни действия, а ние твърдим, че има, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.