Вземи панелите, трабанта: Сменяме ги за нов апартамент (+Ще расте ли имотния балон)

Вече е устойчива групата от купувачи, които до момента са живели в панелни жилища, но разполагат със заделени средства, които решават да вложат в апартамент ново строителство. За да дофинансират сделката, те или продават стария панелен имот, или ползват ипотечен кредит.
Това посочват от Националната асоциация на строителните предприемачи /НАСП/ в очакванията си за 2022 година.

Ще скачат ли цените?

През третата година от пандемията има голяма вероятност да се повтори картината от 2021 г. На пазара на недвижими имоти в България. Това прогнозира в интервю за БТА Добромир Ганев, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“ /НСНИ/.

Очакванията на бранша са цените на жилищата да запазят темпа на растеж от миналата година и той да бъде до 10 на сто. А броят на сделките ще следва миналогодишните стойности, като очакванията са за ръст от около 10-15 процента през първите шест месеца на 2022 г.

Председателят на НСНИ прогнозира да продължи тенденцията на ръст на ипотечните кредити. Позитивните нагласи на бранша са свързани и с присъединяването на България към еврозоната. То е натоварено с очаквания за подобряване на икономиката на България и на доходите на населението.

„2024 г. не е толкова далеч, ако се случи всичко планирано“, коментира Добромир Ганев. „Поскъпването на строителните материали средно с около 30 на сто няма как да не се отрази в цените на новото строителство. В този смисъл има очаквания за някои райони в страната, за отделни жилищни проекти, ръстовете в цените да достигнат и 20 на сто през 2022 г.. Това обаче по-скоро ще е изключение“, смята председателят на НСНИ.

Реалните участници на пазара

За деветте месеца на миналата година – последните данни на Агенция по вписванията, показват, че сделките с имоти са 172 000. Или с 31 на сто повече спрямо 2020 г., каза Добромир Ганев. В повечето случаи купувачите са семейства. Това означава, че около 350 000 са българите, които са си купили имот през посочения период.

В страната над 3 милиона души са икономически активни, а около 82 на сто от населението живее в жилище, което е обитавано от собственик. Това показват данни на Евростат от средата на миналата година. Средното ниво за ЕС е 44,8 на сто. По този показател България заема трето място в ЕС, като ни изпреварват Румъния и Хърватия.

За деветте месеца на 2020 г. броят на сделките е бил 132 000, през 2019 г. – 147 000. Като цяло обемът от сделки през последните десет години е около 210 000 – 220 000 на годишна база, коментира Ганев.

Без аналог за последната декада

Миналата година за бранша беше без аналог за последната декада и като обем сделки, и като търсене. А това се отрази и върху цените, които нараснаха с около 10-12 на сто в основните активни пазари – големите градове на България, коментира Добромир Ганев.

Той прогнозира, че факторите за тези тенденции на пазара на недвижими имоти ще продължат да оказват влияние и през 2022 г. Очаква се банковата политика в областта на ипотечното кредитиране с добрите условия по заемите да продължи. А нулевите и в някои случаи дори отрицателни лихви по депозитите да се запазят.

Ганев посочи, че миналата година всяка втора жилищна сделка в София е била чрез ипотечно кредитиране. В Пловдив процентът е бил 25, във Варна – 30 на сто. Сериозният ръст на доходите, наблюдаван през миналата година, се очаква да бъде също сред факторите, които ще движат пазара на недвижими имоти и през 2022 г.

Добрите прогнози

Добрите прогнози за развитието на макроикономическите показатели на страната и очакванията на международните финансови институции за ръст на БВП на България с над 4 процента също допринасят за оптимизма в сектора. Позитивните очаквания са свързани и с надеждата за по-решителни действия от страна на новото правителство за справяне с енергийната криза. И като цяло за интензивното развитие на икономиката.

Здравната криза имаше своите катализиращи фактори за пазара на недвижими имоти, коментира председателят на НСНИ. Той напомни за тенденцията от последните две години да купуваме по-големи жилища с пространства за всеки член от семейството.

Старите панелки или ново строителство

Липсата на достатъчно предлагане на нови жилища през миналата година поради нарушените доставки на материали и суровини и голямото търсене беше сред основните тенденции, които формираха пазара в този му сегмент, който беше и сред най-желаните, каза председателят на НСНИ.

По данни за първата половина на 2021 г. започнатото ново строителство в София бележи ръст от 45-50 процента. А обемът на сделки за столицата отчита идентичен ръст, темпът при сделките за Пловдив е 37 на сто, Варна – 43 на сто, за Бургас – 22 на сто.

Очаква се тази година тенденцията да се запази и купувачите да продължат да се интересуват предимно от този тип строителство. Защото това е завършен нов продукт, с разрешение за ползване. Същевременно, според председателя на НСНИ, интересът към незавършено строителство също ще се запази на достатъчно високи нива. Предпочитания ще има и към старото строителство, включително и панелното, към което се насочват купувачи с по-малки бюджети.

Има ли балон на пазара на недвижими имоти

Повечето макроикономисти и експерти в бранша са единни, че в момента за балон в недвижимите имоти не може да се говори. Те и не прогнозират да станем свидетели на подобно явление до края на 2022 г. Сега има изключителен интерес към покупката на жилища, който се отразява върху ръста на цените, коментира председателят на НСНИ.

Той изтъкна, че балонът предполага изкуствено повишаване на цените на недвижимите имоти на базата на някакви психологически необичайни фактори. Според него сега се виждат съвсем реални такива, които определят динамиката на пазара.

Ваканционните имоти

Браншът очаква да продължи положителната тенденция от миналата година и на пазара на ваканционни имоти, като основните купувачи отново ще са българите, коментира Добромир Ганев. Той не се ангажира с прогнозни цени на ваканционните имоти и брой сделки през 2022 г., като допусна, че тенденциите ще са „позитивни, но не за всички имоти“.

Ръстове на обема от сделки с ваканционни имоти миналата година бяха отчетени както в планинските курорти, така и в морските. В Разлог увеличението на сделките с ваканционни имоти беше 87 на сто, в Несебър – 96 на сто, Царево – 89 на сто, Каварна – 43 на сто, Поморие – 42 на сто, Балчик – 34 на сто, Бяла – 14 на сто.

Тези ръстове в обемите на сделки, които говорят за интереса към ваканционните имоти, няма как да не дадат отражение върху цените, каза Добромир Ганев, но допълни, че този сегмент на пазара се отличава с твърде различни по разположение и качество имоти и затова при някои от тях през 2022 г. може да има поскъпване, а при други, към които няма голям интерес, дори и поевтиняване.

Председателят на НСНИ отбеляза, че част от купувачите са българи, които живеят в чужбина, а други са такива, които се прибират в родината си.

Според него  има тенденция от 2020 г., при която 37 000 българи са се върнали в страната и са се регистрирали на постоянен адрес, срещу 6000, които са я напуснали. Очаква се тя продължи да оказва влияние върху пазара на недвижими имоти и през 2022 г. Това ще стане обаче основно върху жилищния сегмент, но ще има отзвук и при ваканционните имоти.

- реклама -