Превратите на Турция от 1960 до 2016 г. Последният срещу управлението на Реджеп Ердоган е неуспешен.
27 май 1960
Превратът от ’60-а година идва в момент, когато управляващата партия, откъснала Турция от наложените от Ататюрк порядки, започва да залага повече религиозните практики, включително откриването на стотици джамии и въвеждането на молитви на арабски език.
Когато армията идва на власт, водачът на преврата Джемал Гюрсел заявява, че „целта е да донесе на страната справедлива, чиста и твърда демокрация“, и че армията има за цел да предаде властта на демократично избрано правителство. Гюрсел в крайна сметка става министър-председател и впоследствие президент до 1966.
12 март 1971
Напрежението в Турция в началото на 70-те години е значително, най-вече водено от икономическата стагнация. Това кара военните, водени от Мемдух Тагмак, да започнат т.нар. „преврат чрез меморандум“. Вместо да вземе властта чрез директна военна интервенция, Тагмак дава на тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел ултиматум, настоявайки за формиране на „демократично, силно и надеждно правителство, което ще неутрализират текущата анархична ситуация“.
Меморандумът води до оставката на Демирел. Военните не взимат пряко контрола над властта, като следва поредица от преходни правителства, продължила до 1973.
12 септември 1980
В края на 1979 високопоставени офицери решават да започнат преврат, който първоначално планират за март, но осъществяват няколко месеца по-късно. На 12 септември превратът се обявява по националната телевизия, заедно с новината за налагане на военно положение в страната.
Конституцията е отменена и заменена с друга, подложена на референдум през 1982 и одобрена от 92% от избирателите. След въвеждането на новата Конституция идват и избори. Кенан Еврен, един от генералите, осъществили преврата, остава на власт като президент през следващите 7 години.
27 февруари 1997
Военните поемат контрола над страната отново чрез познатия в историята като „постмодерен преврат“ по време на президентството на Сюлейман Демирел (който преди това е свален като министър-председател също чрез преврат през 1971).
Изразявайки загриженост относно все по-голямата роля на политическия ислям в страната, водена от Исмаил Хаки Карадай, група от генерали взима властта от правителството на Неджметин Ербакан.
Сред предприетите действия са затварянето на много религиозни училища и забраната на носенето на забрадки в университетите. На власт идва ново временно правителство, което не включва досегашните управляващи от Партията на благоденствието.
През 1998 Реджеп Ердоган, тогавашен кмет на Истанбул, е осъден на затвор и му е забранено да участва в политиката за срок от 5 години. Причината е публично четене на ислямистко стихотворение.
15 юли 2016 г.
Неуспешен опит за преврат срещу президента Реджеп Таип Ердоган. Група военни генерали се опитват да свалят властта, но без успех.
Зареждане ...