Вражда: Кирил Петков иска “да се запознае” с патриарх Неофит, но получи отказ

Тихата враждебност между премиера Кирил Петков и Светия синод на Българската православна църква се усилва с всеки следващ опит на правителството да диктува готови,

но недомислени решения на архиереите, пише 24 часа.

Или такива, които духовенството тълкува като извиване на ръце.

Казусът с правителствения самолет и вземането на благодатния огън от Йерусалим на Велика събота, както и индустриалният ток, който плащат църкви и манастири, са част от проблемите в комуникацията между Синодалната палата и “Дондуков” 1.

Най-сериозното стълкновение е за македонската църква и то заплашва да се превърне в прелюдия към разкол между светските и духовните власти в България.

Недоразуменията помежду им започнаха още в началото на мандата на кабинета.

За последните 20 г. Кирил Петков вероятно е първият премиер, който не покани българския патриарх

и Софийски митрополит Неофит на клетвата си в Народното събрание.

По Коледа министър-председателят поиска църквата да излезе с възвание българите да се ваксинират.

Истината е, че отделни митрополити бяха призовали своите епархиоти да се имунизират още преди това искане.

Други архиереи, които не бяха достатъчно убедени, заявиха, че ваксините не противоречат на християнската етика, но всеки сам трябва да вземе решение за здравето си.

При това положение синодът нямаше как да вземе единодушно решение и съответно искането на премиера остана без отговор.

По-късно, когато високите сметки за ток пристигнаха, църквата поиска помощ от правителството – манастирите и храмовете да не плащат промишлен ток, но тези вопли останаха без отговор.

Наскоро премиерът Кирил Петков обяви, че иска “да се запознае” с патриарх Неофит, но получи отказ.

Според някои църковници би било редно премиерът да поиска благословия от Негово Светейшество още в началото на мандата си в средата на декември, но вероятно никой в администрацията не се е сетил да го посъветва.

Протоколът на гостуващия в България премиер на Черна гора Здравко Кривокапич обаче не пропусна да поиска среща с патриарх Неофит и веднага получи аудиенция.

В петък, 15 април най-сетне в Светия Синов се е получило писмо от премиера Кирил Петков, чрез което тойсъщо помоли за бъде приет от главата на българската църква.

На 13 април Светият синод излезе с решение, че тази година “поради неблагоприятни обстоятелства” благодатният огън,

който слиза всяка година на Велика събота в храма “Възкресение Христово” на Божи гроб в Йерусалим, няма да бъде пренесен до България.

Според някои източници преди това от Министерския съвет се опитали да предложат на синода

правителствения самолет за Йерусалим, ако

патриархът дойде на “Дондуков” 1

и помоли премиера за това.

Когато се събрали да решават, освен премиерските претенции владиците добавили към “неблагоприятните обстоятелства” и факта, че в Израел все още важат строгите противопандемични мерки при влизане в страната и това наклонило везните за взетото решение.

След като синодът се произнесе, че няма да се взима благодатният огън, а ще се ползва миналогодишният, който се пази в Синодалния параклис, от Министерския съвет обявиха официално, че правителството ще предостави самолет.

Решението ни е окончателно и не подлежи на промяна, заяви категорично в отговор Ловчанският митрополит Гавриил.

След поредица от подобни разминавания, взаимно подозрение и лоша комуникация, колизията между синода и кабинета вече е факт.

Но всички тези неразбирателства бледнеят пред основната тема на разлома между духовните и светските власти в България, а това е идеята на премиера Кирил Петков “да заведе” патриарха в Северна Македония.

Това според специалистите по църковна дипломация означава, че съветниците на премиера или нямат представа, или подценяват силно проблема с днешната т.нар. Македонска православна църква, която през 2009 г. добави с тире към името си и Охридска архиепископия.

Македонската православна църква е в схизма, т.е. отлъчена е от общение с всички останали православни църкви още от 17 юли 1967 г., когато се самопровъзгласява за автокефална.

През ноември 2017 г. от синода в Скопие отправиха предложение към Българската православна църква да стане църква майка на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Макар да бе учредена специална Комисия по македонския въпрос с председател Старозагорският митрополит Киприан, в крайна сметка идеята бе деликатно отклонена от синода.

Решението остана неразбрано от много българи, защото на пръв поглед изглеждаше, че Скопие признава българското единоначалие.

Макар Св. синод да е наясно с принадлежността в исторически план на тези епархии към своя диоцез, предвид съвременните църковни реалности и предаването им от страна на Вселенската патриаршия на Сръбската църква, такова признаване

щеше да изправи БПЦ пред конфронтация с

всички останали православни църкви

Тоест също да изпадне в схизма.

От друга страна, втората част от името на македонската църква – Охридска архиепископия, е огромен проблем за нас. Няма как тя да бъде призната за чужда църква, защото Охридската архиепископия е пряк наследник на Българската патриаршия от Х век и съответно най-старата българска църковна институция.

Тя остава да съществува и след гибелта на Първата българска държава.

През 1020 г. император Василий II Македонец (Българоубиец) постановява “сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”.

Този първи охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037), е българин. След него всички архиереи на този престол са византийски духовници,

но Охридската катедра е “архиепископия на цяла България” и като такава тя просъществува цели седем века и половина.

Чак през 1767 г. е закрита и султанът присъединява диоцеза към Вселенската патриаршия в Цариград.

Днес в устава на БПЦ пише, че тя е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия.

И е единна и неделима. Затова нито българският патриарх Неофит, нито Светият синод на Българската православна църква могат да прекрачат тази хилядолетна история и да участват в каквито и да било опити за “менажиране на проблема”,

още по-малко, участвайки като част от антуража на премиера Петков в Скопие.

Това истински би задълбочило колизията между светската и духовната власт в България, като доведе до разкол между двете.

Богословско обяснение: Защо църква и държава трябва да са в симфония

Отношенията между църква и държава са един от най-деликатните и важни въпроси на управлението от векове.

Когато между църква и държава съществуват добри отношения, се говори за т.нар. Юстинианова симфония.

Нарича се така, защото този принцип на сътрудничество между държавната и духовната власт е бил формулиран от император Юстиниан Велики в предисловието към неговата Шеста новела.

Това е влязло и в славянската Кормчая.

Според Юстиниан “свещенството” и “царското достойнство”, тоест църквата и държавата са два дара на милостта на Всевишния към човечеството, т.е. два порядъка на нещата, които произтичат от един и същ източник и са учредени по воля Божия,

а затова в името на послушанието към тази воля са задължени да живеят помежду си в пълно съгласие – “симфония”.

Църквата отговаря за божествените, небесните дела, а държавата – за човешките, земните.

В същото време обаче свещенството в съюз с властта направлява и цялостния обществен живот, а държавата по всякакъв начин се грижи за опазването на църковните догмати и на честта на свещенството.

При идеална симфония държавата и църквата се възприемат като две различни функции на един и същ организъм. Отношенията се градят на взаимно приетите и признати правила за поведение.

Разлом между държавна и църковна власт настъпва най-често, когато бъде направен опит църквата да бъде подчинена на политическите структури на държавата.

Църквата следва евангелската повеля, че “трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.” (Деян, 5:29). И затова при натиск престава да се смята за длъжна да се съобразява с това, което държавата иска от нея.

В България често дисхармонията идва от религиозна неграмотност и непознаване на механизмите на управление на православната църква.

Първи царят покани патриарх  на клетва в парламента

Първият премиер, който покани българския патриарх – тогава Максим, за да положи клетвата си на 24 юли 2001 г. и пред него, е Симеон Сакскобургготски.

По протокол патриархът идва в пленарната зала само по лична покана.

Представителите на религиозните общности са гости на тържествената церемония, която наблюдават от балкона в парламента, а правителствата се заклеват само в конституцията.

От приемането на конституцията през 1991 г. до лятото на 2001 г. клетвите на правителствата на Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски и Иван Костов се бяха заклевали единствено в конституцията.

Сергей Станишев покани патриарх Максим в парламента при встъпването на правителството на тройната коалиция през 2005 г.

Бойко Борисов, който бе начело на три правителства в периода 2009-2021 г., се закле и трите пъти пред патриарх – първо пред дядо Максим, след това пред дядо Неофит.

На 19 януари 2002 г. Георги Първанов стана първият президент, който целуна Евангелието в присъствието на патриарха в пленарната зала.

Предишните президенти Желю Желев и Петър Стоянов бяха положили клетвата на държавен глава само пред конституцията.

След Първанов и двамата държавни глави – Росен Плевнелиев и Румен Радев, поканиха главата на БПЦ в пленарната зала.

Източник: 24 часа

 

- реклама -