Властта обещава по-сериозна защита за изобличителите на рушвети

„От една страна, това са кандидатите за работа,

както и лицата, които кандидатстват да предоставят услуги на различни организации и които в процеса на кандидатстването са научили и им е станала достъпна информация за извършени нередности.

По този начин те вече ще бъдат защитени

от ответни мерки от страна на лицата, срещу които е подаден сигнал – получаване на отрицателни препоръки за работа, включване в черни списъци, възпрепятстване на бизнеса и т.н.“, заяви Талев.

Сигнали за нередности ще могат да се подават по два начина:

„От една страна съществува т.нар. „вътрешен канал“,

който всяка организация – публична или частна – е длъжна да организира и да определи служители, които да получават такива сигнали. От друга страна, централният външен канал е Комисията за защита на личните данни, която след това има ангажимент да разпределя получените сигнали към конкретните компетентни органи.

Сигналът може да бъде писмен

– като под „писмен“ законът изрично включва и имейлите, тоест не е нужен електронен подпис – или устен“, подчерта Талев.

Той допълва, че са предвидени и механизми за реакция при опит за набеждаване в корупционна дейност.

„Когато съзнателно се подават неверни сигнали, също се носи отговорност“,

поясни директорът на Дирекция „Съвет по законодателство“.

Освен че е крачка към гарантиране на върховенството на закона в България, реформата може да отблокира над 650 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Всички ние сме свидетели, откакто България ползва средства по линия на европейската солидарност, колко

много се промени средата и инфраструктурата в страната ни.

Със сигурност може да се направи много добро с тях“, подчерта Талев.

Реформата отваря и пътя към присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където членуват водещите световни икономики.

„В момента, в който България стане член на този ексклузивен клуб, това означава ясен сигнал към всички международни инвеститори, че

България е правова държава,

в която спокойно може да се прави бизнес. Очакваните ползи от това са огромно нарастване на броя на чуждестранните инвестиции, което означава засилване на българската икономика и увеличаване на благосъстоянието на всички нас“, подчерта Талев.

Любопитен детайл е,

че адвокатите са изключени от обхвата на закона. Причината – защитата на адвокатската тайна.

„Адвокатската тайна е фундамент на правовата държава. Тя е гарантирана и в българската Конституция. Няма как адвокатът да осъществява ефективна защита на своите клиенти,

ако в същото време го задължаваме да подава сигнали срещу тях.

Неслучайно е включена защитата на адвокатската тайна – в крайна сметка става въпрос за баланс на интереси и ценности. Държавата би трябвало да има достатъчно други механизми – включително с този закон – за да разкрива нередностите, без да принуждава адвокатите да свидетелстват срещу клиентите си“, каза още Талев.

На фона на реформите експертите са категорични –

България върви в правилната посока.

Законовите промени са част от цялостна антикорупционна стратегия – от висшата власт до администрацията.

„Тези законодателни изменения, които бяха гласувани тази седмица, също са част от последователните и целенасочени усилия на българската държава“, добави Талев.

Наказателният кодекс предвижда различни наказания при установяване на корупционна дейност.

При една от най-честите форми – подкуп – може да се стигне до глоби и лишаване от свобода от 6 до 30 години, когато става дума за подкуп в особено големи размери. Отвъд правото и законите обаче, водещ остава моралният компас.