Владислав Горанов: До средата на ноември ще има яснота дали ще има коледни добавки за пенсионерите

Горанов, бюджет, синдикати, работодатели
До средата на ноември правителството ще вземе решение дали през тази година ще има коледни добавки за пенсионерите.

Това каза финансовият министър Владислав Горанов, който бе на координационнен съвет на КНСБ.

Миналата година правителството отпусна 50 млн. лв. за коледни добавки. Така над 1,2 млн. пенсионери взеха с 40 лв. Добавката бе обвързана с линията на бедност – 321 лв.

„Рано е, работим и се правят изчисления. Вижда се, че от трансферите за Държавното обществено осигуряване е реалистично да се очакват спестявания, които да дадат възможност на правителството в тази посока“, обясни финансовият министър. И заяви, че до средата на следващия месец ще има яснота дали ще има добавки за Коледа.

По отношението на обезщетението на майките през втората година и не може ли да се повиши размерът му след първата година, той каза, че не приема като добър подход хора, които са в работоспособна възраст да си стоят вкъщи, имайки предвид, че пазарът на труда страда от липса на кадри.

„Неслучайно миналата година въведохме и възможността за получаването на половината от високото обезщетение за първите 410 дни ако майката се върне на работа”, заяви Горанов.

Няма как да очакваме 100% съвпадения на позициите между правителството и синдикатите. Този път обаче сме доста близко спрямо това, което очакват синдикалните членове.

Въпреки че работодателите биха упрекнали една теза, която свързва директно очакванията на синдикатите с фискалната рамка. Тази ревност между работодатели и синдикати не трябва да съществува.

Горанов се въздържа да коментира детайли от проекторамката на бюджета и коментира как може дефицитът от 600 млн. лева да бъде избегнат.

„Единият вариант е предложете откъде да махнем 600 млн. лв., за да балансираме бюджета. Следваме фискалната стратегия още от 2014 г., която тогава за първи път предложих като финансов министър. През 2020 г. бюджетът ще бъде балансиран и като разчет. Нека приемем, че този дефицит, това планирано превишение на разходите над приходите е един вид буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното. Не виждам нищо драматично. Въпреки това има много рискове за икономиката ни заради опита за налагане на мерки за протекционизъм най-вече от страна на САЩ и агресивното им и провокативно поведение по отношение на останалите държави с развити икономики”, заяви Горанов.

Той добави, че до 2021 г. се очаква равнището на дълга спрямо БВП ще намалее, достигайки 17%.