Владимир Тодоров пред FN: Не можем да забраним на по-възрастните да шофират, но могат да бъдат контролирани

76-годишен шофьор блъсна вчера майка с дете на пешеходна пътека в столичния квартал „Дружба“.  Отново вчера, 73-годишен шофьор е блъснат 13-годишно дете в Сливен. Това са поредните инциденти от началото на година, в които зад волана е възрастен шофьор:

„82-годишен шофьор навлезе с автомобила си на площада в Разград и шокира минувачите.“

„Възрастен шофьор е карал в насрещното и е блъснал автомобил на семейство с малко дете.“

„Мъж на 73-години не видял пресичащо по пешеходната пътека 12-годишно дете и го блъснал. „

„Възрастен шофьор подмина „Стоп“ във Варна и пострада.“

 

Не можем да забраним на по-възрастните да шофират, но контролът върху тях може да бъде по-стриктен за общата безопасност на пътя, коментира пред FN Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.

 

– Катастрофата на пешеходната пътека в „Дружба“ не е първият инцидент на това място. Можеше ли тя да бъде избегната?

– Проблемът с пешеходната пътека в този конкретен случай е, че това е булевард с права отсечка, много натоварен, там наистина шофьорите развиват висока скорост. Това което трябва да направи Столична община е тази пътека да бъде повдигната, това ще убие скоростта. На самата пътека има спирка, която трябва да се премести. Когато спрат автобусите засенчват видимостта на водачите и някой, който пресича, може да се окаже под гумите на кола, защото шофьорът няма видимост.

От другата страна на булеварда има специален джоб, в който автобусът влиза, спирката е направена както трябва. Това е правилният подход – трябва да се направи по този начин и на конфликтното място, за да бъде по-безопасно.

Инфраструктурата е много важна – всички кметове и общински съветници трябва да направят максимално повече вдигнати пешеходни пътеки, които могат да спасят животи.

– При струпването на толкова инциденти, в които участници са по-възрастни шофьори, винаги изниква въпросът как те да бъдат по-безопасни за себе си и другите участници в движението. Нещо направи ли се през годините?

– Всичко остава на приказки. В момента у нас важи правилото на 10 г. да се сменя свидетелството за управление, което за възрастните хора е крайно недостатъчно. В Италия например възрастните хора минават на всеки 2 години преглед и тогава им се удължава срока на книжката. Трябва да се върви към това на пенсионна възраст да им се намали срока на валидност на шофьорски книжки – на 2-3 години. С напредването на възрастта възприятията намаляват, реакциите намаляват, чувството за ориентаця намалява и в крайна сметка както може за себе си да са опасни, така и за останалите на пътя.

Другият проблем, който съществува е, че при нас медицинските свидетелства са много формални. Може и без да посещаваш лекар да извадиш такова медицинско.

личен лекар

– Какви конкретни промени трябва да бъдат направени, за да не остане пак всичко само добро пожелание?

– Трябва да има законова промяна, НС трябва да я направи – лицата в пенсионна възраст да обновяват свидетелствата си на по-кратък период, а не на 10 години. НЗОК и МЗ трябва да засилят контрола – трябва да обърнат внимание на самите медицински прегледи, които в много случаи са формални. Дори за възрастните хора може би трябва да са по-обстойни, защото в момента за категория „B“ трябва да се мине само на очен преглед.

– Освен зад волана, възрастните хора често са и от другата страна – на пострадали в качеството си на пешеходци. Защо често се оказват „невидими“ за шофьорите?

– Проблемът при възрастните хора е, че ходят по платното, облечени са често с тъмни дрехи. Особено в малките населени места шофьорите трябва да бъдат особено внимателни. Моят съвет към близките на тези възрастни хора е да ги оборудват с някакви светлоотразителни елементи – дори и жилетки. Възрастните хора в селата, където няма и тротоари те си вървят, те са с много по-забавени рефлекси и трябва да бъдат видими. Децата и възрастните хора трябва да бъдат видими от по-далеч за шофьорите.

- реклама -