Вижте как винари от Германия и Франция спасяват лозовите си масиви от студа- ВИДЕО, СНИМКИ

В Бретан и в цяла Северна и Централна Франция тези дни имаше ниски места със сутрешен мраз заради проникването на студен въздух от северните ширини и често ясно време.

Паленето на слама, сено и сухи растителни остатъци е практика, използвана и у нас. на снимките се вижда как френските лозари са запалили и кофи с напоени с парафин горящи вещества, в опит да спасят лозята си, преди изгрева на слънцето.

У нас засега няма опасност от масови подобни мразове, защото, за разлика от Франция, намираща се в периферията на Азорския антициклон, ние сме под влиянието на обширна циклонална долина.

Въпреки, че лозата е топлолюбива култура, на зимен студ различните сортове винено и десертно грозде в Европа са относително устойчиви. Става дума за узряла пръчка или плодни рамена на добре гледано и здраво растение.

Те понасят без поражения минусови температури от минус 12 до минус 20, 21 градуса за най-студоустойчивите европейски сортове.

Има обаче и хибриди на европейски лози с американски или сибирски такива, които понасят и до около минус 30 градуса, без, обаче, плодовете им да притежават вкусовите и технологични качества на европейската лоза.

Когато става дума за пролетни студове, нещата са доста по-различни.

Младите и нежни леторасти, новият прираст напролет, изобщо не е устойчив на отрицателни температури. Само при 1 до 2-3 десети от градуса под нулата, започват леталните поражения, които в по-тежка форма могат не само да повредят частично или изцяло очакваната реколта грозде, но и да поставят самото съществуване на лозовото насаждение под въпрос.

Въпреки, че лозата е пластично и много жизнено растение, огромната загуба на тъй ценните в началото на сезона хранителни вещества води до изтощението и, пълна загуба на реколтата, а възстановяването от дълбоко спящи очи по старата дървесина може да отнеме месец и повече, пропускайки една трета от най-хубавия сезон за растеж.

Наясно с тези опасности, лозарите са засаждали своите лозови насаждения по хълмисти места, където опасността не само от терминални зимни студове, но и от повратен пролетен мраз, е значително по-малка.

Все пак, лозя има и в ниските равнинни части: там реколтата, макар и с малко по-нисък градус, е в десетки проценти повече като количество, заради по-богатите почви и близки подпочвени води, в някои случаи.

- реклама -