Вицепрезидентът на КНСБ ​Огнян Атанасов: Пагубно е да затворим ключови енергийни мощности

Вицепрезидентът на КНСБ ​Огнян Атанасов: Пагубно е да затворим ключови енергийни мощности.

Във финалната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, одобрен от Съвета на министрите на 4 май 2022 г., се съдържат съществени изменения, които не бяха подложени на дискусия нито със социалните партньори, нито на по-широко обществено обсъждане. Това доведе до включване на неприемливи ангажименти, които могат да имат пагубно отражение върху енергийната сигурност на България, икономиката и социалната среда. Свидетели сме, че през последните седмици пораждат и съществено политическо и обществено напрежение, което създава риск за цялостното изпълнение на плана.

Зависимост

Предвиденото намаляване с 40% на емисиите в енергетиката до 2026 г. с поетапно намаление с 10 на сто всяка година ще доведе до затваряне на половината ни ключови енергийни мощности, без да са осигурени реални алтернативи. Това неминуемо ще доведе до енергийна зависимост на България и ще превърне страната от износител във вносител на електроенергия, а нашият регион има хроничен недостиг на производство през зимата. Засиленото изграждане на слънчеви централи в региона не спомага за решаване на проблемите, които има при осигуряване на снабдяването през зимата, а лятно време ще се генерират излишъци, които също създават проблем пред системната стабилност. Поетите ангажименти за постепенно прекратяване на използването на въглища включва конкретни стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 година, като първите две са особено критични.

Планът за възстановяване и устойчивост съдържа твърде неясен запис по отношение на това, което ще се случва след 2030 година, и как ще се осигури енергийният баланс на страната. Изчисленията показват, че тези процеси ще доведат до срив на брутния вътрешен продукт на страната с 4% още към 2026 година.

Негативи

Заложеният проект за национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh не намери подкрепата на професионалните среди и не е включен като опция в нито един стратегически анализ за развитие на електроенергийния сектор у нас, които ние обсъждахме в последните три месеца. Липсата на яснота по организационната структура и бизнес план дава основания да се предполага, че освен инсталиране на огромни батерийни капацитети с ниска използваемост няма да се постигне друг икономически или енергиен ефект.

Въпреки заделените значителни средства за подпомагане на нови големи ВЕИ мощности те не са достатъчни за осигуряване на реализацията на предвидените за изграждане до 2026 общо 1.4 GW. Поетите по тази линия ангажименти ще изискват значителни инвестиции, включително от страна на крайните потребители и домакинствата за мрежови услуги. В осъществяване на тези планове мрежовите дружества ще имат ключова роля, а не са предвидени средства за подпомагане на тяхното развитие, което е твърде вероятно да рефлектира в допълнително повишение на крайните цени.

Пропуски

Трябва да се обърне внимание, че изключително важните Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) са споменати бегло в Плана за възстановяване и са оставени във функция на работата на Комисията по енергиен преход и Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Тези органи ще разработват сценарии за декарбонизация и „динамично“ следва да ги отразяват в териториалните планове. Именно в проектите на ТПСП е посочено, че ще бъдат загубени хиляди работни места в засегнатите региони, което създава съществени рискове от висока безработица и обезлюдяване на прилежащите към тях региони. Освен това независимо от различните планове и сценарии за справедлив преход на засегнатите региони никой от тях няма да бъде изпълнен и работещ ефективно в рамките на толкова кратък период, докато негативите от порочно изпълнен план за декарбонизация на енергийния сектор ще бъдат усетени непосредствено от хората и икономиката на страната.

Това налага проучване на възможностите за предлагане на алтернативни решения, на основата на които да бъдат предоговорени част от спорните мерки в областта на енергетиката в ПВУ с цел плавна нисковъглеродна трансформация съобразно новата геополитическа ситуация в резултат от войната в Украйна и прекъснатите доставки на тръбен руски газ.

Липсва дебат дали и как България ще допълни Националния си план за възстановяване и устойчивост с нова глава RePowerEU и доколко това е възможност за ревизия и на други части от плана. Необходимо е да се припомни, че в съобщение от 18 май 2022 г. на ЕК „План RePowerEU“ се посочва, че държавите членки трябва да добавят към своите планове за възстановяване специална глава с действия за постигане на диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива. Ето защо предвиденото намаляване от България на въглеродните емисии с 40% през 2025 г. е в противоречие с тези основополащи цели на RePowerEU.

Дефицит

Отделно през декември Международната енергийна агенция предупреди, че през 2023 г. в ЕС се очаква недостиг на природен газ от 27 до 60 млрд. кубични метра. Липсват и перспективи за успокояване на енергийните пазари до 2026 г. Това рефлектира във високи цени на нашия електроенергиен пазар и е двигател на инфлационните процеси. Изискванията, заложени в Плана за възстановяване, за либерализиране на пазара на дребно ще доведат до високо социално напрежение в тези условия.

Как на този тревожен фон страната ни може да си позволи да намали производството на електроенергия, какъвто ще е крайният резултат от поетия през април 2022 г. ангажимент за намаляване на емисиите от производство на електроенергия в НПВУ? Подобно действие на първо място противоречи на националните интереси и сигурност, като силно ще се ограничи възможността за предоставяне на компенсации за бизнеса. То ще е крайно негативно и за региона, и за целия енергиен пазар на ЕС, тъй като намаленото производство у нас ще доведе до необходимостта от увеличение на натоварването на мощностите на природен газ в региона през зимата. Такова решение е скъпо и води до допълнителна зависимост от доставките от трети страни.

Изходът

Защитата на националния интерес изисква спешни, координирани и консенсусни действия на всички нива – парламент, правителство, експертен състав, социални партньори. От страна на национално представителните организации на работниците и работодателите вече бе показано единомислие с внесена през декември декларация в Народното събрание и Министерския съвет, с която се настоява да започнат преговори с ЕК за отпадане на изискването за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. Декларацията бе по инициатива на КНСБ и КТ „Подкрепа“ и бе подписана и от депутати от шест от парламентарно представените партии, от кметове, браншови организации, дружества от добивния сектор.

Необходимо е да се направи предварителна и комплексна оценка на поетите с плана ангажименти и да се изготви анализ с конкретни действия. Вече има задълбочени технически анализи, които показват, че може да се постигнат дългосрочните цели за въглеродна неутралност, без да се подлага страната на ненужни рискове сега. От навременните решения за защита на енергийната ни стабилност зависи бъдещето на страната ни.

* Анализът е написан специално за „Телеграф“.

- реклама -