Вицепрезидент на „Газпромбанк“: „Газпром“ е преди всичко енергийно оръжие

Какво може да накара един топ мениджър в „Газпромбанк“ да избяга от Русия и да отиде в Украйна? Екслузивно пред Нова телевизия  в “Срещу течението” говори вицепрезидентът на финансовата институция Игор Волобуев.

– Казвам се Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на „Газпромбанк“. Роден съм през 1972 година в Ахтирка, Сумска област на Украйна. През 1989 година заминах за Москва и постъпих в Института по нефт и газ. След като завърших работих няколко години като журналист, след това през 1999 година ме поканиха в пресслужбата на „Газпром“.

Вие напуснахте Газпромбанк, за да се присъедините към защитата на Украйна. Как стигнахте до този личен катарзис?

– Не мога да кажа, че това е катарзис. Наистина това е едно важно решение, което изцяло промени живота ми. На 24-и февруари, когато научих, че Русия е започнала пълномащабно нахлуване в Украйна, точно през този ден разговарях с приятелите си, които тогава бяха в Ахтирка. Много от тях ме молеха да направя нещо. Казваха, че тях ги убиват, а аз водя един нормален живот, че на мен всичко ми е наред, а знаят, че през целия си живот съм казвал, че съм украинец“.

Каква заплата получавахте в „Газпромбанк“?

– Около девет хиляди долара на месец.

И се отказахте от хубавия живот, за да се върнете в Украйна?

– Нищо, което да ме свързва с предишния им живот, не е останало, ако говорим за материалната страна на нещата.

Как организирахте бягството си и имаше ли рискове?

– Нека Ви поправя, аз не съм бягал от Русия, бягат, когато се опитват да се скрият, когато ги преследват, когато човек търси сигурно място за себе си. На мен всичко ми беше наред в Москва, за мен в работата ми всичко беше наред. Аз тръгнах да воювам в Украйна, не можеш да бягаш на война, само може да се бяга от война.

Не пазехте ли в тайна това свое решение?

– Никой не знаеше накъде съм тръгнал и за какво.

Какво щеше да Ви се случи, ако Ви бяха хванали?

– Трудно бих могъл да кажа, какво можеше да се случи. Според първоначалния ми план трябваше да пресека границата с Украйна нелегално. До моя град Ахтирка разстоянието е най-малко 50 километра. Такъв беше първоначалният план. И това наистина би било опасно, защото едва ли бих могъл да го направя – там пространството е открито, това е поле, имаше сняг. И тогава избрах друг маршрут, според мен абсолютно сигурен, излетях от Русия за Турция, след това за Европа и от Полша стигнах до Украйна.

Преди да вземете това решение Вие бяхте един служител в „Газпромбанк“, на когото всички имаха доверие и не сте получавали заплахи? Познавате ли Владислав Аваев?

– Както и вие чух за него, за това, че се е самоубил.

Не само се е самоубил, но е убил и семейството си според руските власти. Според Вас какво се крие зад тази мистерия?

– Нека отново да кажа – не го познавам, преди това не бях чувал за него. Нещата около гибелта му според мен са странни. Според мен един баща не може да убие 15-годишната си дъщеря само заради това, че жена му уж е имала някаква връзка с шофьора му. Нещо повече, наскоро научихме за подобен случай, уж самоубийство на висш мениджър на „Новотек“, на Протосеня, който също уж е убил жена си и после се е обесил. Това изглежда странно, защото, както се казва, снарядът не пада два пъти на едно и също място.

Как си обяснявате тази епидемия от смърт на мениджъри от „Газпром“?

– Нещата изглеждат странно, защото става въпрос все за хора от газовата промишленост. Русия дълги години си създава реномето на страна, която е способна да унищожава опонентите си и хората, които представляват опасност за нея. Затова такива смъртни случаи изглеждат странни и е трудно да се повярва във версията за самоубийство.

Взели ли сте мерки за семейството си?

– За мен това е труден въпрос, нещата са много сложни. Аз си тръгнах сам

Семейството Ви е в Русия?

– Ще повторя, че никой не знаеше защо заминавам и заради какво.

Притеснен ли сте за тях?

– Разбира се.

Тази публичност в момента може ли да представлява риск за тях?

– Мисля, че съществува определена степен на опасност, но честно казано не бих искал подробно да обсъждам тези неща.

Къде се намирате сега?

– Аз съм в Киев.

Участвате ли в реални военни действия?

– Когато пристигнах казах, че съм дошъл, за да воювам за Украйна. Веднага ми отказаха, защото според тях нямам боен опит. А и има много украинци с военен опит. За да разберете, какво става тук, искам да кажа, че хората се нареждат на опашка, за да отидат на фронта и да защитават родината си.

А имате ли оръжие?

– Не нямам оръжие. Никога не съм държал оръжие.

Няколко думи за „Газпромбанк“. Колко е важна банката за Путин и защо?

– Наистина това е една от най-големите банки в Русия. Тя е на трето място. Банка, която пряко е свързана с „Газпром“. Банка, която е упълномощена да осъществява плащанията към Русия. Знаете, че за Русия всичко свързано с газа е изключително важно. Срещу „Газпромбанк“ не са въведени санкции, както срещу други банки, тя не е изключена от СУИФТ, но картите на „Газпромбанк“ в чужбина не се приемат.

Вие лично сте участвали в газовите войни, които Русия е водила, нали така?

– Да, през 2005 – 2006 и 2008 – 2009 година работех в „Газпром“.

Според Вас успя ли Путин да подчини Европа чрез газа?

– Не мога да кажа, че Путин е подчинил цяла Европа, но мога да кажа, че през тези години той направи всичко, за да се увеличи зависимостта на европейските държави от руския газ. През последните десет години делът на руския газ в енергийния баланс на Европа нарасна с 15%.

Директно от Путин ли дойде заповедта към Европа да плаща в рубли за газа?

– Разбира се, той дори издаде указ. Тоест това решение беше взето не в „Газпром“, а в Кремъл. Всъщност всички важни стратегически решения, които се отнасят до доставките на газ и петрол, за увеличаване на доставките, за намаляване на доставките, за ценовата политика, когато става въпрос за резки промени на обемите на доставян газ, не се взимат в „Газпром“, а от Кремъл.

Как професионалистите в „Газпромбанк“ приеха това решение?

– Тогава вече не бях там, аз заминах на 2-ри март.

Според Вас те разбират ли, че това е нарушаване на договора?

– Чудесно разбират всичко. Правят го демонстративно, искат да покажат с това решение, че Русия може да прави всичко, което й скимне, че може едностранно лесно да промени условията на договорите така, както на нея й отърва. Това е демонстрация – кой командва вкъщи.

Ако се бяхме съгласили да плащаме в рубли, щяхме ли да платим по-висока цена?

– Не смятам, че това би се отразило на цената. Разберете, това е принципен момент – готови ли сте да играете по свирката на Кремъл.

Отговаря ли Европа достатъчно остро, адекватно, силно според Вас?

– Струва ми се, че не достатъчно, но позицията на България, която се намира в много голяма зависимост от руския газ – реално сигурно някъде около 90%, като гледам отстрани ми се струва, че България няма намерение да изпълнява диктаторските условия на Путин.

Вие самият споменахте нашата държава, какво е отношението в „Газпром“ към България и към българските политици?

– Сега правителството, да кажем така, не е проруско, доколкото знам. Ако да речем България би се държала като Унгария, а както знаем Унгария каза, че за тях не е проблем да изпълняват условието за плащане в рубли, смятам, че на България не биха й спрели газа.

Но го спряха. Откога според вас не е проруско настроено правителството ни?

– Вижте, аз не следя какво става във вътрешната политика на България. Четох, че сега българското правителство заема една балансирана твърда позиция към Русия.

А преди?

– Ще повторя, че особено не следя нещата, но доколкото си спомням имаше различни колебания относно Русия.

Една след друга европейските държави се отказват да плащат за руския газ. Как според Вас това ще се отрази на държавата и на Путин?

– Какво имате предвид, плащането в рубли за газа или изобщо да плащат за руски газ?

Отказват условието на Путин да плащат в рубли.

– Трябва да се изчака, още не знаем как всъщност работи този механизъм. Въз основа на своя опит мога да кажа, че онези държави, които заемат твърда позиция като България, като Полша, те първо ще последват примера ви и няма да сте сами, а ще сте все повече и ако в идеалния случай всички страни последват примера ви, това ще бъде адекватен и мощен отговор и на „Газпром“, и на Кремъл. Надявам се останалите страни ще подкрепят решението ви.

Дали „Газпром“ ще спре доставките на газ – времето е показало, че те са готови да срежат клона, на който седят, само и само да отровят живота на партньорите си. Знаете ли, в Русия има такъв израз: „Ще изляза да ми окапят ушите от студ, за да ядосам майка си”.

Тоест готови са да платят цената?

– Вижте, сега се решава въпросът за ембарго върху доставките на руски енергоносители. Но ако Путин сам спре нефта, самият той ще реши проблема. Тоест той ще среже клона, на който седи. Според мен Европа ще издържи, няма да е лесно, но ще можете да издържите. А за Путин това ще е самоубийство.

Казвате, че Европа ще победи в тази енергийна война?

– Ако страните от Европейския съюз, подчертавам ключовата дума „съюз”, се държат заедно, ако всички страни от Европейския съюз не се подадат на ултиматума на Путин, разбира се, че ще победите.

Можете ли да дадете примери за корупция, за корумпирани от Путин европейски политици?

– Има дори такова понятие, като „шрьодеризация на Европа” от фамилията на Шрьодер

Познавате ли лично Шрьодер?

– Виждал съм го веднъж в „Газпром“, беше отдавна, може би преди 12 – 13 години. Пресслужбата на „Газпром“, която оглавявах, организираше някаква пресконференция, не си спомням каква беше темата.

Можете ли да дадете и други примери?

– Няма да спомена фамилии, но знаем, че мнозина бивши политици имат постове в бордовете на директорите на различни големи компании в Русия. От началото на войната, от началото на горещия етап на практика всички напуснаха бордовете на директорите на тези компании, а Шрьодер не само че остана, например в Роснефт е акционер, участва в Надзорния съвет, „Газпром“ го издигна до член на Съвета на директорите. Позициите му се засилват и това се прави демонстративно.

„Газпром“ ли е основното оръжие на Русия, чрез което действа на принципа „корумпирай и владей”?

– Не мога да го докажа с факти. Смятам обаче, че Кремъл е убеден – „Газпром“ е преди всичко енергийно оръжие в ръцете му, а не стопанска компания. И Газпром вече действа с всякакви методи, включително и с подкупи. Твърдя го въз основа на реномето на основния акционер в „Газпром“ – правителството на Руската Федерация.

Съгласен ли сте с твърдението на президента Зеленски, че държавите, които купуват руски газ, спонсорират войната. И ако това е така, дали когато спрат да го правят и войната ще свърши?

– Изцяло подкрепят онова, което казва Влолодимир Зеленски. Вижте – през миналата година Газпром продаде природен газ за 55 и половина милиарда долара, Русия продаде петрол за 110 милиарда долара, ако вземем само петрола и газа това са вече 165 милиарда долара. В структурата на доходите на Руската Федерация постъпленията от продажбата на въглеводородни горива са около 40 %. Това е огромна сума и разбира се ако бъде въведено ембарго върху купуването от Русия на петрол и газ, ще бъде нанесен силен удар върху възможностите на Русия да води война.

Кога очаквате да свърши тази война?

– Трудно е да се каже, сигурно сега всички търсят отговор на този въпрос. Страшно е, че колкото по-дълго продължава това, толкова повече кръв ще изпие Путин.

Според Вас има ли реален риск Путин да прибегне към ядрено оръжие?

– Ако става въпрос за използването на тактическо ядрено оръжие, според мен… Нали знаете, притиснатият в ъгъла плъх е способен на всичко. Путин през цялото време вдига залозите, виждаме, че във военно отношение те вече се провалиха в тази война, изобщо не им се получиха нещата с блицкрига, затънаха. И според мен е възможно използването на някакво оръжие за масово поразяване от Путин.

Усещате ли лична вина и как смятате да я преодолеете?

– Чувствам не просто вина и отговорност като гражданин на Русия. Работата е там, че по националност съм украинец, тоест вината ми е двойно и тройно по-голяма от вината на обикновения руснак, който се е родил и цял живот е прекарал в Русия. И моето прибиране в родината ми, в Украйна е моето покаяние. Надявам се, че родината ще ме приеме.

Много Ви благодаря за този разговор.

– Много ви благодаря, желая ви успех, дръжте се, непременно ще победите „Газпром“ и Кремъл. Не се предавайте! Бъдете пример за другите европейски страни.

- реклама -