Висока обществена подкрепа към политиките за деца в проекта на стратегията за детето

Национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс, показва висока подкрепа за ключовите политики, насочени към децата у нас в проекта на Национална стратегия за детето до 2030 г.

Над 80-90% от пълнолетните българи подкрепят като приоритет политиките на държавата създаването на благоприятна среда за отглеждане и развитие на децата. Сред най-важните области, в които трябва според гражданите да се работи са образованието, здравеопазването и създаването на сигурна и безопасна среда за децата, в това число и среда без насилие.

Подкрепата за различни политики, насочени към децата в България, показва висока приоритетност на темата в обществения дневен ред и висока чувствителност на гражданите към тези въпроси. Широката общественост е силно обединена около мнението, че трябва да бъдат гарантирани правата на децата за образование, здравословен начин на живот и сигурност, в това число и превенция и защита от насилие и други вредни действия.

В този контекст ролята на държавата при осигуряване на закрила на децата се възприема многопластово – от една страна са налице области и теми, за които преобладава разбирането, че държавата трябва да осигурява основно подкрепа. От друга страна, при наличие на риск за детето обаче, преобладават мненията, че държавата трябва да налага санкции. При това, колкото по-голям е рискът за здравето, физическото и психическото състояние на децата, толкова по-допустимо е държавата да се намесва със санкции, а не само с подкрепа.

Така например при случаи на бедност 89% от хората смятат, че трябва да бъде осигурена подкрепа от държавата и едва 8% са на мнение, че държавата трябва да се намесва със санкции. Малко по-разнородни са мненията, когато става въпрос за системно неглижиране на детето. Две трети (68%) са на мнение, че в такива случаи е необходимо държавата да се намесва като оказва подкрепа на родителите, докато 31% смятат, че при неглижиране (липса на подслон, храна, здравни грижи и образование) е необходимо държавата да санкционира родителите. Не можем ясно да откроим групи, при които подкрепата за санкции е по-висока. Тези мнения са еднакво разпределени сред отделните социални, възрастови и образователни групи.

Оформя се и една група от теми, по които общественото мнения е силно поляризирано. Сред тях са вербалната агресия, прилагането на телесно наказание, оставяне на детето само преди да навърши 12 години. Ако при вербалната агресия все пак доминира мнението, че държавата трябва да се намесва с подкрепа (48%) и е едва 25% посочват, че трябва да налага санкции, а 27% смятат, че не трябва изобщо да се намесва, при прилагането на телесно наказание мненията се разделят на три, приблизително равни групи – 37% смятат, че държавата трябва да се намеси с подкрепа на семействата, като им помогне да преодолеят този тип проблеми, 35% смятат, че държавата трябва да налага санкции, а 29% – че държавата не трябва да се намесва в такива случаи.

Тези разнородни мнения показват липса на яснота за проблемите, които телесното наказания поражда, за негативните му последствия върху психиката на детето и за възможностите възникнали ситуации с детето да се решават, чрез различни форми на позитивно възпитание, а не чрез телесно наказание.

Ясно се обособява една група от ситуации, по които мнението, че държавата трябва да се намесва със санкции силно доминира.

Това са случаи, при които е налице пряк риск за физическото здраве на детето, риск от сериозни физически наранявания и в случай на непоставяне на задължителните за детето ваксини. 76% смятат, че държавата трябва да са намесва със санкции, ако родителите прилагат физическо наказание над детето, което води до сериозни наранявания, 67% смятат, че намеса със санкции е необходима, ако има риск за физическото здраве на детето, 65% – ако възпитанието на детето в семейството противоречи на законовите норми, 54% – ако родителите отказват да бъдат поставени, задължителните ваксини.

Ако при първите три ситуации много малък дял от интервюираните са за ненамеса (едва 1-5%), при отказа от ваксини 22% считат, че не е допустимо държавата да се намесва. Неосъзнаването на важността на ваксините, както и на възможните последствия от увеличаване на дела на неваксинираните деца оформя до голяма степен тези нагласи.

Необходимостта от подкрепа, а не санкции, в тези критични ситуации посочват между 22% и 32% от интервюираните.

Като цяло намесата на държавата се възприема основно по повод на ситуации, в които физическото и психическо състояние на детето са застрашени и има ситуация на вреда или злоупотреба с детето. Едва 16% са на мнение, че държавата не трябва да се намесва при никакви обстоятелства в семейните дела и, че родителите трябва да могат единствено сами да определят как да отглеждат и възпитават децата си. Към тази група по-често спадат възрастните поколения и социално уязвимите групи – многодетните семейства, представители на етническите малцинства, хората с ниско образование и нисък статус.

Предложените мерки в проекта на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. срещат висока подкрепа сред широката общественост. На практика всяка от мерките е подкрепена от над 80% от пълнолетните българи. Доколкото има съпротиви по някои от мерките, те са споделени само от около 15-18% от пълнолетните българи.

Резервите към предоставянето на възможност за патронажна грижа за родители, които имат нужда от такава подкрепа, се споделя в най-голяма степен от родители на деца над 5 г., хората в средните възрастови групи, със средни доходи.

Въпреки, че тази мярка е дефинирана изрично като мярка, която ще бъде възможност за родители, които имат желание да я използват и няма да има задължителен характер, съпротивите срещу нея до голяма степен са поради неразбиране на смисъла и полезността на тази мярка или свързването й с практики от миналото. Разясняването на смисъла на патронажната грижа би могло да намали тези съпротиви. Все пак, трябва да отбележим, че макар и делът на неподкрепящите тази мярка да е най-голям, в сравнение с останалите мерки, подкрепата за нея остава много висока (82%).

Друга мярка, с висока подкрепа (в рамките на около 86%), но и с около 15% неподкрепа, е обхващане със задължителни имунизации на всички деца.

Тези оценки отново показват по-общо неразбиране на цялостната политика и мерки за задължително ваксиниране. Разясняване на смисъла на задължителния имунизационен календар и последствията както за отделната личност, така и за обществото, от нарастване дела на неимунизирани лица, е изключително важно. В този случай, представянето на експертни мнения на специалисти, които да разясняват смисъла от ваксинирането е изключително необходимо.

Предизвикалата много дебати в публичното пространство тема, свързана със забрана на телесното наказание, също среща висока подкрепа. Едва 16% са пълнолетните българи, които не подкрепят забрана на телесното наказание. Сред по-резервираните представители на широката общественост са младите хора (под 29 г.), представителите на многодетни семейства, нискодоходните групи.

В същото време като противници на такава забрана се обявяват и част от високодоходните и високо статусни групи, в това число и част от хората със средно и по-високо образование.

Все още в обществото липсва ясен дебат относно негативните ефекти на телесното наказание и различни алтернативи и подходи във възпитанието, които биха могли да помогнат на родителите да се справят в трудни ситуации. Наличието на повече информация и дискусии по темата биха допринесли за промяна на нагласите на тези групи и минимизиране на противниците на забраната.

- реклама -