Вчера изследователи от Университета в Единбург обявиха, че са открили нов коронавирус вариант с „тревожещ комплект от мутации“ във Великобритания. Той вече се е разпространил в общо 10 държави, съобщи„Гардиън“, позовавайки се на шотландски учени.
Вариантът, наречен B1525, е идентифициран чрез секвениране на вирусни проби в 10 държави, сред които Великобритания, Дания, САЩ, Нигерия и Австралия. Първото секвениране на генома на този тип вирус е проведено през декември от експерти във Великобритания и Нигерия, съобщи ТАСС.
Какво води до тези промени във вируса, защо именно Великобритания стана „родина“ на такова разнообразие от мутации и как повечето от нас грешно използва понятието „щам“. Отговорите търсим от проф. Радка Аргирова, председател на дружеството на вирусолозите у нас.
Проф. Аргирова, разговаряме с вас само ден след като бе обявено, че във Великобритания е открит нов вариант на коронавирус? Защо като че ли в Обединеното кралство се оказа, че се появяват най-много мутации, наричани от някои „щамове“ и изобщо защо в едни страни се раждат такива, а в други не?
– Тук става въпрос не за щам, а за нови мутации. Ще стане страшно когато има много щамове, но за сега той е само един, а щам в случая е равно на вирус. Той се казва SARS-CoV-2 и има много мутации. Например известния английски вариант има 22 изменения в генетичната си карта. А, се появяват във Великобритания, защото тя е страната, която след Дания най-много секвенира вируса – тоест изучава неговия състав нуклеотид по нуклеотид. При това положение те най-бързо получават информация какви изменения настъпват в страната им. Така, че тук нещата опират до наука и инвестиции в генетика и молекулярна биология.
Имате ли представа горе-долу колко мутации на ковид-19 са известни на учените до момента?
– Вече са над 15 хиляди. Но, трябва да отбележим, че не всяка мутация преживява. Едни мутации се създават, не преживяват и повече не се появяват. Други са безсмислени – тоест кодират същите аминокиселини. Но, трети получават доминантен код, тоест превалират над останалите, защото намират условия за „вирусен фитнес“ – чувстват се добре и си намират условия да оцеляват, да се размножават и най-вече да се разпространяват.
При различните мутации има ли и различни симптоми и поражения или те засягат само начина на разпространение на вируса?
– Научните данни показват, че нито една от мутациите до момента не води до повишена смъртност. Нито една от мутациите не води до по-тежко протичане на заболяването. Имаме само друго – засяга по-млади хора и по-бързо се разпространява дадената вирусна мутация. Това е обаче е достатъчно за вируса, за да преживее и да съществува. Повече друга тактика не му трябва.
Ще затруднят ли мутациите на коронавируса т.нар. стаден имунитет, към който се стремим?
– Не, продължаваме да се стремим точно към това. Ваксините действат срещу всички мутации именно защото говорим за един щам. Така, че няма да затруднят нищо. Затова трябва да се подчертава непрестанно колко е важно за хората да се ваксинират, за да се постигне този имунитет.
Смятате ли, че ще е необходимо да се трансформират ваксините, така, че да отговарят и на новите мутации и това означава ли нови изследвания и нужда от нови регулаторни разрешения?
– Най-малко още една година ще работят ваксините срещу този щам. Ако позволим да се появи втори, трети или пети щам – това зависи от нас. Ако се ваксинираме – ще го спрем. Ако не се ваксинираме колкото повече се разпространява, всяко негово движение ще води до нови мутации. Защото това е живота на вируса. Той се размножава и в процеса на това размножаване мутира.
Зареждане ...