Весела Чернева за FN: Влошаването на отношенията Турция – Европа ще засегне най-напред България!

Весела Чернева е Директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu).

Весела Чернева

Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Работила е като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.

– Г-жо Чернева, как бихте оценили поведението на Турция спрямо Германия, Холандия и другите европейски държави, които отказаха провеждането на митинги на тяхна територия?

Турция е в предизборна кампания в известен смисъл, тъй като референдумът в средата на април ще бъде знак дали президентът Ердоган има все още доверието на своите избиратели. И това при положение, че Турция е в извънредно положение от средата на юли насам. Турското правителство прави всичко възможно да си осигури победа на този референдум. Прилага всякакви средства. И изглежда, антиевропейската риторика е важна част от този арсенал. Бяха впрегнати най-недипломатичните средства. Нивото на комуникация със страни като Холандия и Германия беше невиждано от много време. Как говориш така с лидер на държава, в която имаш малцинство и сериозни икономически отношения? И ги наричаш „нацистки остатъци“, обвиняваш ги за геноцида в Сребреница? Тези неща са шокиращи.

– Задълбочава ли се кризата в отношенията Турция-ЕС? До какво може да доведе това?

– Кризата се задълбочава, но засега тя е все още вербална. Наистина на холандския посланик не му беше разрешено да се прибере в посолството си в Турция, но иначе няма никакви действия. Нито по така наречените икономически санкции, с които турският вицепремиер заплаши Холандия, нито, слава Богу, по бежанската тема, с която турската страна отново започна да се заиграва.

– Има ли опасност да се излезе извън вербалните нападки?

– Турската страна разбира чудесно, че икономиката и туризмът й не трябва да пострадат, защото това ще има директно негативно отражение върху резултатите от референдума. И затова турският европейски министър е казал, че нито холандските компании, които работят в Турция, нито бизнесът, нито туристите ще пострадат от тази криза. Кризата с Русия миналата година около свалянето на самолета и последвалото блокиране на притока на руски туристи в Турция бяха добър урок за правителството. Когато политическата реторика премине в икономически последици, те удрят директно предприемачите и средната класа и не помагат за популярността на правителството.

– Говоренето на Ердоган няма ли да налее масло в огъня на националистите, например на Герд Вилдерс в Холандия?

– Има такава опасност. И въобще играта на национализми е много опасна, когато за вътрешна употреба започнат да се използват такива ситуации. Както Ердоган използва скандала за вътрешна мобилизация, така и в Холандия има такива опити.

Марк Рюте

И не само рейтингът на Вилдерс, но и рейтингът на консервативния премиер Рюте, който всъщност наложи забраната на турските министри да провеждат митинги на територията на Холандия, расте. И когато победителите в тези битки станат твърде много, интересът да продължат подобна ескалация нараства, за съжаление. Но в крайна сметка голямата война е загубена. А именно – да има мир между държавите в Европа, да има обмен в търговията, туризма и т. н. И това е опасното на подобни ситуации. Те краткосрочно подхранват национализмите и дългосрочно променят негативно отношенията между страните.

– Прецедент ли е да се провежда агитация по вътрешно-политически въпрос в страни от ЕС?

– Не е прецедент, но това е въпрос на нюанс и на степен.

ЕрдоганВ случая с референдума за конституционни промени в Турция общото мнение, включително и на Венецианската комисия, е, че Ердоган престъпва една червена линия – а именно демократичния контрол върху властите, разделението на властите. И всъщност агитацията за този референдум вече не е обикновена политическа агитация, а е кампания за едни ценности, които са чужди на демократичната общност.

– Как ще работи Европа с Ердоган, ако промените в конституцията на Турция бъдат приети?

– Видяхме становището на Венецианската комисия, видяхме и становището на върховния представител по външната политика Могерини и на комисаря по разширяването Хан. Европейската реакция беше предпазлива, но същевременно даваше ясно да се разбере, че препоръките на Венецианската комисия трябва да бъдат взети под внимание. Аз предполагам, че оттук нататък все повече ще чуем разговор за това – трябва ли да се замразят преговорите с Турция по присъединяването? Трябва ли да се замразят средствата от предприсъединителните фондове, до които Турция има достъп? Ще има ли това влияние върху референдума, но и след него.

И в следващите седмици Европейският съюз трябва да реши ще промени ли политиката си към Турция. Защото това е нож с две остриета. От една страна, Съюзът би дал знак за това – докъде може да търпи погазването на основните демократични принципи. Но от друга страна, би изгубил канали на комуникация, които могат да реформират Турция в някаква посока. Много критици казват, че тези канали отдавна вече не работят. И че Турция е тръгнала по свой път. Това ще е дилемата пред европейските лидери и моето усещане е, че ако Ердоган спечели референдума и наистина установи такава много по-еднолична власт, конституционно подплатена, тези отношения ще се променят към по-лошо.

– Каква позиция трябва да заеме България?

– България трябва да е ясна в това, че Турция не може да й се бърка във вътрешните работи. Трябва да е твърда в отстояването на тази позиция. Трябва да покаже своята солидарност към своите партньори в ЕС. Но и трябва да е наясно, че влошаването на отношенията с Турция би засегнало първо нас. България трябва да бъде активна при формулирането на цялостната позиция на ЕС към Турция.

Външно министерство

– Как ще коментирате агитацията на турски министър в полза на българска партия?

– Не бива да се допуска вмешателство. Това не е за първи път, но все по-открито започва да става. И българската държава трябва да реагира категорично. Видяхме, че беше извикан турският посланик, имаше реакции и на други институции извън Външното министерство. Според мен и българските политически партии не бива да позволяват това. И те трябва да са наясно, че подобна намеса на други страни в предизборната кампания на България не е от полза и за тях. Няма как български граждани, които искат България да прави независими избори и собствени политики да изберат партия, която да изглежда изцяло протежирана отвън. И това важи както за партиите, които се заиграват с Турция, така и за онези, които се заиграват с Русия.

– Каква е целта на агитацията на турския социален министър предвид факта, че в България няма много хора с турски паспорти, които да гласуват ЗА референдума на 16 април?

– Голяма част от роднините им са в Турция – предполагам, че това е причината.

- реклама -