12 вдъхновяващи цитата от Иван Вазов – днес се навършват 167 години от рождението му – ВИДЕО

На 9 юли 20176 г. се навършват 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.

Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври – от първия български роман – национална епопея „Под игото“ – до прекрасните оди в „Епопея на забравените“, от незабравимите разкази „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“ до вълнуващите повести „Немили-недраги“ и „Чичовци“. Писател – сърцевед, Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.

Над 50 вазови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове „Боят настана“ и „Пряпорец“, сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.

Неговите песни – бойките и патетични „Панагюрските въстаници“ и „Радецки“, лиричните „Де е България“, „Два бука“ и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност, припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот.

„Де е България“

Българийо, драга, мила,
земя пълна с добрини,
земя що си ме кърмила,
моя поклон приеми.

Снимка: pixabay.com

„Радецки“

Но кога се там съзирва 
  Козлодуйский бряг, 
в парахода рог изсвирва, 
  развя се байряк. 


„Линее нашто поколенье“

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?


„Опълченците на Шипка“

„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“


„Левски“

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.


„Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти…


„Защитата на Перущица“

Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!


„Дядо Йоцо гледа“

Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.


„Една българка“

Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можла да направи, но искала от сърце да направи.


„Немили-недраги“

Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.

Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…

Една дълга агония!…

Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…


„Под игото“

После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето:

– Лудите, лудите – те да са живи!…


„Моите песни“

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

- реклама -