Васил Терзиев: Липсата на финансова децентрализация спира развитието на София

Липсата на държавен бюджет

за повече от половин година постави българските общини пред сериозно изпитание, засягайки директно инвестиционните програми и текущите ремонти.

Проблемът обаче е много по-дълбок

от временното финансово безтегловност, а решението му минава през реална децентрализация. Това заяви столичният кмет Васил Терзиев в ефира на БНТ.

Терзиев подчерта, че макар бюджетът

на София често да изглежда голям в очите на гражданите, той всъщност е крайно недостатъчен за мащабите на града.

„Много пъти разговорът е кога ще стигнем Копенхаген, Виена, Осло. 10 до 12 пъти е по-висок бюджетът на всеки един

от тези три града на глава

от населението“, посочи кметът.

По думите му подобна „една нула разлика“ в разходите и инвестициите не може да бъде компенсирана с обикновени оптимизации. За да реализира големите си проекти, София спешно се

нуждае от повишаване на собствените приходи.

Основната спънка остава липсата на структурна децентрализация: „За разлика от почти всички страни в Европейския съюз, при нас нищо от корпоративния данък и

данък общ доход не остава в общината“,

обясни той, като се застъпи част от тези налози да се връщат директно в местната власт, за да спре практиката на „просия“ пред държавата за отделни проекти.

• Инфраструктура и казусът с Борисовата градина

Столичният кмет изчисли, че на града са необходими поне 100 милиона евро допълнително на година за инфраструктурни обекти в областта на ВиК, линейната мрежа и тротоарите. Терзиев изрази и несъгласие с идеята финансирането по общинските програми да се одобрява от МРРБ, вместо от парламента,

заради риск от липса на прозрачност и избирателност.

По темата с новия подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, който предизвика обществени дебати, кметът увери, че няма място за притеснение от презастрояване.

„Абсолютно дори в този план е застъпено това, че там няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк“, категоричен бе Терзиев.

Той допълни, че се търси баланс със съществуващите

спортни съоръжения, а констатираните пропуски – като отразяването на минералната вода при басейна „Мария Луиза“ – ще бъдат отстранени в идващите седмици. Относно пространството на премахнатия паметник в Княжеската градина, Терзиев обяви, че се подготвя конкурс за идейни проекти, като целта е мястото да се превърне в символ на национално обединение.

• Пътят към нула: Проблемът с детските градини

Като ключов приоритет до края на мандата кметът открои проекта „Пътят към нула“, целящ пълно справяне с недостига на места в забавачките. Към момента недостигът е около 5200 места, като

паралелно се работи по 18 обекта,

които ще добавят нови капацитети. Препятствието пред яслените групи обаче се оказва неочаквано – остра липса на кадри на национално ниво.

„Около 70% от недостига е там,

заради липса на медицински сестри. Липсват над 230 медицински сестри“, съобщи Терзиев, подчертавайки, че този проблем изисква спешна намеса и реформи от страна на държавата.