Външният дълг на България нарасна с близо 35% до повече от 67 млрд. евро в края на април

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на април е нараснал с 34,8% на годишна база до 66,718 млрд. евро. Така той се равнява на 54,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 11,4 процентни пункта повече

спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

В края на април краткосрочните задължения са повече от 19,251 млрд. евро и нарастват за една година с 10,382 млрд. евро (117,1%). Дългосрочните задължения са

близо 47,467 млрд. евро, като се увеличават с 6,824 млрд. евро (16,8%) спрямо края на април 2025 г.

Към края на април 36,789 млрд. евро (55,1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,1% от брутните външни задължения, при 77,9% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април е повече от 16,431 млрд.

евро и нараства за година с 3,972 млрд. (31,9%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 24,6% към края на април, като преди година беше 25,2%.

Външните задължения на централната банка са за повече от 11,227 млрд. евро и се увеличават с

9,334 млрд. евро спрямо края на април 2025 г. и отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари тази година.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на

паричния пазар) са над 10,121 млрд. евро. За една година те се повишават с 2,495 млрд. евро (32,7%). Външните задължения на на бизнеса и домакинствата са повече от 14,537 млрд. евро и нарастват

с 822 млн. евро (6%) на годишна база.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,401 млрд. евро, което е с 583,3 млн. евро (4,2%) повече спрямо края на април миналата година.