Необходимо е не само заради гласуването в германския Бундестаг на 2 юни, което определи избиването на арменското население през 1915 г. в Османската империя като геноцид.
Това е просто още една тухла в стената.
Опитът на бившия премиер Ахмет Давутоглу за промяна на сделката за мигрантите с ЕС беше може би последният опит за спасяване на останалото от най-добрите дни в турската външна политика. Ако тази сделка, която сега е застрашена, заработи, тя би могла да съживи турските проблематични отношения с ЕС и да измести фокуса от Близкия изток, който е основната сцена на регресия през последните няколко години.
Турската външна политика беше достигнала най-добрите си дни през 2008-2009 г., след като бившият външен министър Абдула Гюл беше избран за президент през 2007 г. и остави позицията на бившия финансов министър Али Бабаджан, който вече имаше добра репутация в политическите и финансови кръгове в чужбина.
Мотото „нулеви проблеми със съседите“ на Давутоглу, тогава съветник по външната политика на (тогавашния премиер и сегашен президент) Реджеп Тайип Ердоган, всъщност беше перифраза на мотото на Мустафа Кемал Ататюрк
„Мир у дома, мир по света“ и, изглежда, работеше.
В периода 2008-2009 г. турското правителство поддържаше контакти с почти всички държавни и недържавни действащи лица в региона, покриващ голям кръг от Северна Африка до Балканите, Черно море, Каспийския регион и Арабския свят. Съвместни заседания на Министерските съвети бяха провеждани от турското правителство и правителствата на Сирия, Египет (и в двете държави Турция вече няма посланици), Гърция, Русия (отношенията с която удариха дъното), Ирак (на ръба на разпадането) и редица други. Отношенията с ЕС бяха дистанцирани поради правителствата на Франция и Германия, но не и замразени.
За първи път беше установен дипломатически контакт с Армения и една от първите визити на Давутоглу, когато той пое поста във външното министерство през 2009 г., беше в Ербил, за да извърши първото официално посещение на Регионалното правителство на Кюрдистан (ПКК) в Северен Ирак. Беше стартиран процес на диалога с поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) за намиране на политическо решение на хроничния проблем.
Звездата на Турция блестеше с такава сила, че новоизбраният американски президент Барак Обама направи първата си задгранична визита в Турция през април 2009 г. Турция със своята светска демокрация и свободна икономика беше дадена за пример в мюсюлманския свят.
Редица неочаквани събития започнаха да се случват през 2010 г. Две от тях бяха важни:
- убийството на деветима турски граждани от израелски командоси на борда на кораба „Мави Мармара“, опитал се да пробие блокадата на палестинската Ивица Газа
- Арабската пролет, която започна в Тунис, след като поредица от корупционни документи за (бившия) президент на страната бяха разкрити от Уикилийкс.
Турската политика за ненамеса в арабските дела беше нарушена през 2011 г. в Либия.
Когато започна въстанието в Египет и идването на власт на “Мюсюлманските братя” стана възможно, ентусиазмът взе връх при взимането на решения. Беше твърде късно, когато правителството се озова изправено срещу режима на Башар Асад в Сирия и наблюдаваше с разочарование, че САЩ и ЕС не желаят да използват там сила (както направиха в Либия), докато Русия (с нейната единствена военна база в района на Средиземно море и Близкия изток, която е в Сирия) наложи себе си в картината.
Избраният президент на Египет беше свален при спонсориран от Саудитска Арабия и подкрепен от САЩ преврат, което доведе до колапс на мрежата на “Мюсюлмански братя” не само в Египет, но също и в Сирия и до възхода на “Фронта Ал-Нусра” през 2012 г. и по-късно до появата на “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ) през 2013 г., което промени цялата перспектива.
Прекалено голямото участие в гражданската война в Сирия, с 910 км. обща граница, доведе до влошаване на отношенията на Турция както със САЩ, така и с Русия, да не забравим да споменем Ирак и Иран. Отношенията с ЕС по някакъв начин са свързани с миграционната криза, причинена от сирийската война.
Турция вече е приютила около 3 млн. мигранти.
Сега Давутоглу си отиде, но положението на турската външна политика не стана по-добро. Националистическата реторика помага на Ердоган да поддържа висока обществена подкрепа, но не помага за прекратяване на упадъка и за повишаване на доверието към Турция в международен план.
Турската външна политика се нуждае да бъде актуализирана и Ердоган е останал единственият човек, имащ властта да направи това.
Мурат Йеткин, в. „Хюриет“
Зареждане ...