В разгара на Горещниците: 4 неща, които е забранено да правим

В разгара на Горещниците сме. 15, 16 и 17 юли се смятат за най-топлите дни в година и по тях векове наред българите са гадаели каква ще е следващата година.

Според народната традиция през тези три дни

има 4 големи забрани – не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването им води до пожари и градушки.

Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че

тогава силата им е особено голяма.

Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.

В чест на тази стихия – огънят, се провежда тридневно празненство, наречено Горещници (Горѐщняци). Но поради причината, че когато огънят слиза от небето чрез светкавица, се придружава и от гръмотевица, затова тези дни са известни още и като Блъ̀съци и Гѐрмановци.

Астрономически тези дни се падат на

28, 29 и 30 юли, обаче спрямо народното честване датите са 15,16,17 юли.

Тези три дни имат собствени имена. В различни региони на страната се среща да им казват Първи горещняк, Люта, Чуру̀та, Чурулига, Мурулига, Чу̀реци, Втори горещняк, Трети горещняк, Св. Марина, известна още като Св. Марина Огнена.

През тези три дни нищо не се работи нито на полето, нито вкъщи.  В миналото особено строго се празнували първият и третият ден. Тогава не се жъне, коси, копае и не се кара сеното, направено на снопи, защото се запалвало от само себе си.

Вярвало се, че огънят слиза от небето.

В някои краища на страната се вярвало, че който не празнува горещняците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.

Вечерта на първия горещняк се изгасвал огънят на всички огнища. През втория ден не се клал огън. А на третия, т.е. на Огнена Марина, се запалвал огън в огнището, т.нар. жив или нов огън. Този огън се получавал насред село посредством обред, на който втривали силно едно в друго две сухи дървета докато се запалят.

От този жив огън взимали всички хора, за да си отнесат по домовете и да запалят огнищата си. Този огън се пазел от стопаните на къщата да не изгасне  до следващата година, пак до Горещняците.

Народни поверия за Горещници

Според народно вярване, спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година. Първият горещняк отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през нареченият месец времето ще бъде хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.

Друго народно поверие гласи, че който се къпе през тези три дни в топли води, които извират от земята, няма да го хване болест, ще е здрав цяла година. Болните хора се къпели в такива топли извори, защото вярвали, че има лек и така ще се изцерят. Достатъчно било дори само да се топват три пъти по веднъж на ден.

- реклама -