Земен

В кой хилядолетен български храм се смята, че е скрит ключът за оцеляването на Земята

Недалеч от град Земен се намира древен манастир, построен преди хиляда години. Уникалната черква, която е във формата на правилен куб, е изградена след един облог.

По-интересно е твърдението, че някъде в нея се крие ключът за оцеляването на Земята и слънчевият символ на богомилите.

Преди десет века майстор-зидар и неговият ученик сключват облог кой ще построи по-хубава църква на двата срещуположни бряга на река Струма край днешния град Земен, там където реката е изваяла през Конявската планина уникалния едноименен пролом.

Никой от тях нямал право да следи какво прави другият. Когато църквите били готови, пръв майсторът отишъл да види творението на ученика си. Толкова бил впечатлен от работата му, че се върнал и разрушил своята. Или поне така поне гласи легендата за Земенския манастир.

Той се намира на километър югоизточно от града, а уникалната с кръстокуполната си архитектура и стенописите си черква се посещава от хиляди туристи. Църквата е градена с местния шуплест камък, наричан „бигор”.

Светата обител, която е съхранена непокътната в продължение на десет века, крие в себе си тайни на богомилите. От нея са се интересували рицарите-кръстоносци, освободители на Божи гроб. Масоните пък търсят тайни знаци по стенописите, изографисани преди хилядолетие.

Кубичната църква над град Земен има някаква уникална мистика. Според легендите тук някъде в храма богомилите закодирали знака на българина–звездата със седем лъча, единственият символ, който е в състояние да обедини всички религии. От тук, през Земен минали и кръстоносците, които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите.

Някакъв кардинал от Ватикана дори предрекъл, че храмът край Земен ще спаси света. Може би заради това, някаква „сила свише” го пази вече 10 века от разрушаване, оцелял е дори през смутните времена византийско и турско иго.

Църквата „Св. Йоан Богослов“ е символ на монументалната живопис от българското Средновековие

Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи, дело на българи-зографи. Те са автентични, не са реставрирани, а само почистени и консервирани.

Най-старият стенопис датира от 11 век, на него е изобразена Света Ана и е единственият, запазен от първото изографисване на храма. Вторите стенописи, изписани през втората половина на 14 век, претворяват библейски сцени. Уникална е тази с „двойният Христос”. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Христос. „Левият” раздава хляб, а „десният” разлива вино, а апостолите са разделени по шест.

Един от най-ранните ктиторски портрети са тези на деспот Деян и съпругата му Доя, местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-и век. Според експерти ктиторските портрети тук са най-старите и с най-голяма художествена стойност след тези на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Сред запазените стенописи има и една битова сцена. На нея четирима ковачи правят гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста, според местните хора от нея се интересуват масоните.

- реклама -