В какво инвестираме парите си

Това заяви в интервю специално за БГНЕС Асен Стойчев, директор „Частно банкиране“ във Fibank (Първа инвестиционна банка).

Стойчев посочи, че неговите наблюдения за последните две години са, че българите по-скоро инвестират в недвижими имоти или в инвестиции в ценни метали и злато.

„Инвестициите изостават. Има обаче възможности, които са по-лесно избираеми за хората.

Това са прехвърлянето на еврови спестявания в доларови или вложения в инвестиционно злато.

Само тези два варианта на алтернативна инвестиция можеха да донесат на клиентите ни една добра доходност от близо 15 % в един или друг момент през последните 2 години“, заяви финансистът.

Според него интересът към инвестициите в акции и облигации е слаб.

„Българите трудно отиват в такава посока, когато говорим за инвестиции.

Като процент на фона на депозитната база в банковата система това са около 3-4 % от всичко, което те притежават.

Има много варианти на пазара като чуждестранни или местни фондове,

но все още интересът е относително слаб“, обясни Стойчев.

„Българите не намират частното банкиране за нещо необходимо или нещо, без което не могат, и моето желание е да променя това“, подчерта той.

Стойчев обясни, че частното банкиране е за хора със специфични нужди и по-високи средства на разположение.

Те биха могли да го използват като добра алтернатива за по-ефективното и по-доходоносното управление на техните налични средства и активи.

„Богатите българи не правят изключение от общата маса“, категоричен е Асен Стойчев.

Той посочи, че по статистика на БНБ депозитите над 100 000 лв. и над 500 000 лв. също растат.

„Това означава, че във всички сегменти на банкови клиенти се наблюдава процес на консерватизъм и трупане на ресурс в наличност и депозити, отколкото активно инвестиране.

Нещо, което ние се опитваме да променим“, отбеляза финансистът.

Стойчев обясни, че има различни концепции що се отнася до това какво представлява частното банкиране и какви са специфичните нужди на всеки един клиент спрямо доходите му, инвестициите му, спестяванията му и общото му богатство. „В общия случай българинът не намира наличието на частен банкер като достатъчен аргумент, за да заплати, в някои случаи една не много ниска месечна такса за ползването на такъв тип услуга“, уточни той. Според него именно за тези клиенти, банките са разработили продукти, които са по-скоро за тези, които са по-чувствителни на тема цена и разходи. „Най-често това са пакетни програми, предлагащи изключително атрактивни отстъпки от банкови услуги и продукти – множество безплатни плащания месечно например, безплатни кредитни карти от висок клас и т.н.“, посочи той.

„Инвестиционната култура на българите не се е променила значително през последните 2 години. Те станаха по-запознати с това що е високи лихви, с това как пазарната конюнктура и среда се различава от предходните 5-10 години и как това влияе върху джоба им или върху разходите им по финансиране на покупка на имоти“, заяви той и добави, че хората не използват всички възможности, които имат и тук е моментът, в който частното банкиране може да е от полза на клиентите.