безработни, трудещи се, икономика, корона вирус Деня на труда криза

В деня на труда: Корона криза, армия от безработни, солидарност

Вече стана клише да се говори за кризата с коронавируса и до какво доведе тя. Анализатори и историци тепърва ще оценяват последици. Но истината е, че всичко се случва СЕГА и за момента само регистрираме безпрецедентните щети.

Днес е деня на труда, но този празник има тъжен привкус тази година. Не само защото много хора си отидоха от този свят, и не защото по принцип светът вече не е същия.

Посрещаме този ден със свито сърце – тревогата за запазване на работата и доходите ни не дава мира. Някои бизнеси и цели браншове са в състояние на клинична смърт, а опитите за реанимация са с променлив успех.

По статистика  у нас 22,6% живеят под линията на бедността, която е 413 лева. „Работещи-бедни“ не е оксиморон Прибавете към това и корона кризата.

Само за месец армията от безработни се удвои до рекордните 290 000 човека към днешна дата. Като това са официално регистрираните. Онези без нормални трудови договори, работещи за парите на черно, изобщо ги няма в статистиката, но обосновано можем да предположим, че никак не са малко.

Световната криза доказа колко крехка е икономическата система и колко уязвими продължават да бъдат хората в 21 век.

На 1 май миналата година написахме следното: Обемът на световния дълг възлиза на 243 трилиона долара. Това е рекорд, превишаващ три пъти глобалния БВП, т.е. цената на всички продукти и услуги на планетата. Икономистите предупреждават, че когато тази мулти-трилионна бомба, заредена под световната икономика, експлодира, ще се разрази криза, по-лоша от тази през 2008 година.

Оказа се, кризата не изчака и година. Войната, в която се озовахме, е война между живота и смъртта. Но макар и мнозина да твърдят, че рецесиите имат оздравителен ефект върху икономиките, никой не трябва да забравя, че крайната сметка я плащат работещите хора – по един или друг начин.

Следователно въпросът дали сега сме в депресия или рецесия не е академичен, а един от най-важните въпроси, пред който е изправено човечеството. Ние ще се възстановим от рецесията. Ще се възстановим и от депресията, но това ще отнеме много повече време и ще включва много повече болка„. Това прогнозира прочутият политолог Джордж Фридман. Само преди ден той прогнозира бунтове навсякъде по света срещу социалното дистанциране и мерките на правителствата. Защото…страхът от смъртта има различни измерения – страхът от гладна смърт и загуба на работата ще надделее над страха от коронавируса.

Вместо тъжен финал

Вероятно снимките от Голямата депресия са ви добре познати. Ето само една:

И една скорошна – САЩ:

Хората от 21 век не са много по-различни от поколенията преди тях – само технологиите променят пейзажа – снимките са цветни, но картината е болезнено позната.

Сегашната ситуация беше определена от МВФ като „Голямото блокиране“. Глобалният спад и безработицата са най-лошото след Голямата депресия през 30-те години. Икономистите, които иначе се въздържат от лоши прогнози, биха барабана и предупредиха, че положението ще стане от лошо по-лошо. С консуматорското общество е свършено.

И тук идва основния принцип на днешния празник – солидарността.

„Силно многостранно сътрудничество е от съществено значение за преодоляване на последиците от пандемията“, твърдят не други а именно банкерите от МВФ.

Синхронизираните действия „могат да увеличат въздействието им“, но също така могат да избегнат някои от грешките от миналия век, когато страните приеха „безполезни меркантилни политики … което допълнително влоши глобалния спад“. Има се предвид – всички сили и мерки да бъдат насочени към запазването на производствата и услугите и запазване на работните места. В Европа обаче засега виждаме само пазарлък за пари и липса на консенсус за разпределението на бюджета на ЕС. Заличаването на социалните неравенства остава само добро пожелание. Но нещата може и да се променят… към по-добро и към грижа за човека.

Дали сме си научили уроците от миналия век? Предстои да видим!

Честит празник на всички трудещи се!

 

 

- реклама -