Успехът, любовта и мъдростта на моите 19

Успехът, любовта и мъдростта на моите 19. Това е историята на едно прекрасно, успяло момиче. Ще ви завладее.

Сълзи. Подпухнали бузи и размазан грим, стичащ се на малки, сиви поточета по цялoто ти лице. Трепериш и ти идва да крещиш. А чувстваш, че това не стига, за да изразиш онова, което напира в душата ти. И цялото ти същество.

„Най-трудната част от успеха е да намериш някого, който да се радва за теб.“  Бети Мидлър.

Не, не става въпрос за разбито сърце.   Може би това е картината, която веднага се появява в съзнанието след прочетеното.

Става въпрос за нещо съвсем различно. Като усещане и изживяване.

И пак е една дума, и пак са пет букви. Но не е любов.

Нарича се успех.

Дванадесети клас е един от най-важните в живота. Първото предизвикателство те връхлита и това, което ще постигнеш, зависи само и единствено от теб.

И, разбира се, от истинската подкрепа на хората, които те обичат.

„Успехът е да се движиш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм.“ – Уинстън Чърчил.

Моето пътешествие започна през септември миналата година. Годините в гимназията са най-безгрижните, докато не дойде моментът да мислиш какво точно искаш да правиш с живота си оттук нататък.

Хиляди възможности, хиляди мнения.

Аз знаех, че искам да остана в България. Не защото съм част от привържениците на анцуг-патриотите, а защото искам да бъда част от промяната в страната, към която принадлежа. И защото вярвам, че моето поколение ще постигне онова, което много други преди нас не можаха.

Може да звучи много изтъркано, но това е самата истина за мен. А когато вярваш силно в нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш.

Избрах да уча журналистика.

Винаги съм се интересувала от това, което се случва по света, отношенията между хората и начина, по който те си взаимодействат. Защо се случват определени неща, а други не, кой ги е провокирал и какво цели.

Мечтая да пиша повече добри новини.

Иска ми се като гледам вечерната емисия новини да липсва статистиката колко хора са починали днес в инциденти по пътищата, кой къде е решил да се взриви и да убие стотици невинни хора, или кратко съобщение за още някого, решил да сложи край на живота си. Всичко това би могло да се промени, ако само осъзнаем нуждата един от друг като едно цяло, което движи вселената напред.

Направих това, което диктуваше интуицията ми.

Започнах уроци, движех се бавно, като всеки тийнейджър бях объркана и несигурна, че поемам по правилния път. Но бях сигурна в едно – че исках да уча за тази професия.

В началото не се справях добре. Трябваше да пиша есета по актуални теми.  Първите ми няколко опита да напиша нещо свястно свършиха в коша.

Това в началото ме разстройваше. Но когато искаш нещо много силно, цялата вселена ти помага да го постигнеш.

Предстояха матури и устен и изпит по журналистика, който беше последното препятствие по пътя.

Така с пришки на пръстите и часове над учебници и вестници, започнах лека-полека да влизам в ритъм и да посвещавам всеки един ден на моята мечта.

Избрах Софийския университет.

Приемат 65 човека, а след предварителната изпитна сесия през март разбрах, че се борим 550 човека. Борбата наистина беше за стотни.

Осъзнавах добре, че шансът да не ме приемат е много по-голям от този да ме приемат. Но си казах, че ще направя каквото е нужно, а оттам нататък всичко е в божиите ръце. Ако това е моята съдба, ще ме приемат.

По този начин месеци наред ставах и лягах с една мисъл и насочвах цялата си вътрешна енергия към реализирането на една мечта. Мечта, която за някои може дори да не е мечта, а просто нещо тривиално, част от цикъла на съществуването и нищо повече. За мен беше пътуване, осъзнаване и опознаване на самата себе си, преоткривайки истинското си аз. Дори и да не е нещо грандиозно като влизането в Харвард например, от моя гледна точка това беше първата малка стъпка по изкачването на голямата стълбица на живота.

Така аз успях.

Приеха ме и бях сред първите пет момичета по общ успех.

Сега описанието в началото е напълно адекватно и пресъздава това, което изпитах в момента, в който разбрах, че съм успяла и че съм постигнала това, което най-много исках. Чувството е подобно на това, когато си влюбен, но дори е по хубаво – всичко ти се струва прекрасно, но когато знаеш, че си го постигнал с много усилия, това го прави още по-вълнуващо, а вътрешното удовлетворение не може да се сравни дори при вида на три килограма „Нутела“.

Мъдростта на моите 19

По този начин независимо с какво се захванете, ако се посветите напълно, няма как да не успеете. И най-вече, когато слушате своето собствено вътрешно Аз, което никога не греши. За мен е най-важно да съм наясно със себе си и дано този начин на мислене да започне да превзема все повече души и умове. Защото това е самата истина. Надявам се всеки да получи подкрепата, която получих аз от най-близките си хора, цялата им любов и позитивна енергия, които ми помогнаха да съм тук, сега със студентска книжка в джоба. Та така де. Всички хора сме взаимосвързани, а любовта е нишката, по която си предаваме емоции.

Затова, когато се обичаме, превръщаме света в малко по-добро място за живеене.

Автор:Дени Златанова