Airbnb и Netflix разбиват глобалната данъчна система

Светът все повече се обединява чрез технологиите, а финансовата система все още е предназначена за бизнес моделите на ХХ век

Американски компании като Airbnb и Netflix, които се конкурират пряко с гръцките, не плащат данъци. Защо? Един коментар на Леонид Бершидски:

 Леонид Бершидски е коментатор на „Блумбърг“ за рубриката „Гледни точки“. Той сътрудничи на агенцията от Берлин, автор е на три романа и на две книги. Бершидски е един от основателите на водещия руски бизнес всекидневник „Ведомости“ – съвместен проект на „Файненшъл таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“ и е първият издател на руското издание на „Форбс“.

Серия от повишаващи се данъци влезе в сила от 1 юни в Гърция, включително увеличаване с 1 процент на данък добавена стойност и нов 10-процентен данък за платената телевизия. Гръцките хотели и медийни компании ще трябва да плащат допълнително пари в добавка към трите процента от печалби, изисквани от миналата година, когато корпоративният данък се повиши до 29 %.

А американски компании като Airbnb и Netflix, които се конкурират пряко с гръцките, няма да плащат.

Indonesian rupiah tumbled against US dollar

Airbnb е частна компания, която не огласява никакви финансови данни, но има списъци с хиляди собствености в Гърция, така че генерира съществени приходи. Хотелиерите на Airbnb са длъжни да плащат местни данъци, но притиснатото от нуждата за пари гръцко правителство няма ресурсите да тръгне по следите им – дори и в САЩ голям брой хотелиери не плащат данъци върху техните доходи от наеми. Много гръцки хазяи не са регистрирани по ДДС. И, разбира се, самата Airbnb не плаща корпоративен данък в Гърция върху печалбата от комисионни.

Според гръцкото правителство Netflix не е в бизнеса с платена телевизия и не е обект на новия данък. Що се отнася до корпоративен данък, малкото, което плаща, е в САЩ, където действителният данък на компанията беше 13,6% миналата година, сравнено с установените със закон 35 процента.

Новите данъци в Гърция са компонент от създадения в ЕС спасителен пакет: злощастните кредитори на страната искат тя да увеличи бюджетните си приходи. Но новите повишения също така помагат на американски технологични гиганти, които основно допринасят за растежа – и за държавните приходи – в САЩ.

ЕС би трябвало да знае по-добре.

В един екшън план за ДДС, огласен през април, е оценен недостигът при събирането на този данък на 170 млрд. евро годишно, или 15,2% от планираните приходи. Една от причините е, че европейската система за данъчно облагане на базирания върху интернет бизнес – е-търговията, стриймингът на съдържание, „операциите на „споделена икономика“ – е високо неефективна.

Сътрудникът на агенция „Блумбърг“ Леонид Бершидски има оригинално виждане за създаването на по-различна идентичност на някои европейски държави в съзнанието на хората.

От миналата година, търговците, продаващи продукти и услуги по електронен път през границите на ЕС, трябва да начисляват ДДС в страната на покупката. Въпреки съществуването на система за пазаруване на едно гише при плащането на данъци в целия ЕС, търговците все още трябва да съхраняват информация за всяка транзакция, да съобщават и да пазят и да следят ставките по ДДС в различните страни.

Това е пълна каша и разправия, поради което много търговци по-скоро биха рискували да нарушат правилата.

ЕС обеща „законодателно предложение за модернизиране и опростяване на ДДС за трансграничната електронна търговия до края на тази година и пакет за опростяване на ДДС за малкия бизнес през следващата година. Що се отнася до ДДС, ЕС прави нещо, и може би e по силите му да се опрости съответствието и да бъде направено по-привлекателен от несъответствие.

По-трудно е определянето на корпоративните данъци.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие работи по предложения за дигиталната ера от 2013 г. В края на миналата година, тя публикува доклад за обсъждане на вариантите. Те включват:

  • забравяне на вековното понятие за „постоянно установяване“
  • облагане с корпоративен данък там, където се реализира печалба, независимо дали компанията има реално присъствие в дадената страна
  • облагане на брутните приходи на една компания, където те се случват.

Последната опция вероятно е най-приложима.

Корпоративните подоходни данъци по-лесно могат да се събират чрез използването на трансферно ценообразуване, вътрешнофирмени заеми и авторски и лицензионни възнаграждения за интелектуална собственост – техники, които големите американски технологични компании използват, за да избягват плащането на данъци в Европа.

Опитите за елиминиране на конкретни заобиколни пътища води до игра на стражари и апаши между регулаторни органи и корпоративни адвокати: веднага изникват нови структури. Своеобразен данък върху брутните приходи, който може да принуди Airbnb и Netflix да отделят данъци и в Гърция, може би изглежда глупав, но ефективен инструмент.

Леонид Бершидски е основател и на интернет-сайта за лични мнения Slon.ru, ръководил е поделението за книги с бизнес тематика на най-големия руски книгоиздател Eksmo и е работил като управителен директор на KIT Finance investment bank.

За прилагането на такава програма десетки страни ще трябва да се споразумеят по специфични промени в стотици договори за двойно данъчно облагане. След това ще трябва да бъдат разработени начини за проследяване на транзакциите и облагането им с данъци, също както и с ДДС. Препоръките на ОИСР помагат, но решенията в реалния свят все още са далече.

Междувременно, почти необложените с данъци американски технологични компании ще продължат да растат и да се събират монополистки наем по целия свят, благодарение на бизнес модели, които са далеч напред от способността на правителствата да ги облага с данъци.