Умеят ли младите хора да поемат рискове и къде трябва да спрат?

Опитването на нови неща и експериментирането се случва през всички етапи на живота – от раждането чак до старостта. Поемането на рискове включва ангажиране в дейности, които има възможност да причинят вреда както на теб самия, така и на други хора.

Младите хора обаче често не разбират потенциала на опасността в поведението си особено ако изглеждат вълнуващо в очите на приятелите си. Въпреки че има достатъчно информация за това, което крие заплаха или не, липсата на усещане означава, че младите хора все поемат много рискове.

Какви видове рискове поемат младите хора?

Употреба на наркотици и алкохол

Използването на тютюн, алкохол, фармацевтични или незаконни вещества е един от най-често срещаните видове риск, които младите хора поемат. Наркотиците могат да съдържат вредни примеси, а алкохолът причинява непоправими щети. Честата употреба вреди на развитието на мозъка и тялото на човека. Въпреки че алкохолът и тютюнът са законни от 18-годишна възраст нагоре, много млади хора ги използват по-рано. За съжаление, броят на младите хора, употребяващи тези вещества, се е увеличил значително в последните десетилетия.

Небезопасен полов контакт

Младите хора обикновено започват да водят интимен живот по време на тийнейджърските си години. Сексът без презерватив може да доведе до нежелана бременност или полово предавани инфекции. Притеснително е, че младите хора осъществяват полов контакт без дори да са запознати с опасностите и рисковете, които могат да ги връхлетят.

Несигурност в онлайн мрежите

Интернетът ни осигурява достъп до широк спектър от информация и възможност да се свързваме с други хора чрез социалните мрежи. Въпреки че предоставя на младите хора много предимства, съществуват и многобройни рискове.

Онлайн тормозът се превръща във все по-често срещан проблем, а момичетата на възраст между 14 и 16 години се оплакват от сексуален тормоз от по-възрастни мъже.

Рисковете са големи, затова трябва да бъдем изключително предпазливи и внимателни.

Незаконни дейности

За някои млади хора, развиването на идентичността включва ангажирането в различни видове незаконни дейности. Някои от тях причиняват физически вреди като вандализъм, опасно шофиране или скокове от височини и т.н.

Да станеш част от бандата

Младите хора обичат да принадлежат към определена група, а онези, които се чувстват изоставени от масовия поток, могат да станат част от неподходящата банда. Понякога те се занимават с незаконни дейности и употреба на вещества. Това оказва силен натиск върху членовете, които трябва да се съобразяват и да вървят заедно с групата.

Има ли рискове, които ни въздействат позитивно?

Нека хвърлим един поглед и възху позитивното въздействие от поемането на рискове върху човека и неговата психика. То е свързано с изучаването на нови неща и изследването на непозната територия. Именно мястото, където излизате извън зоната си на комфорт – например участието в прослушване за пиеса в училище или да поканите някого на среща за пръв път.

Рискът е положителен, защото въпреки че все още предизвиква чувство на несигурност или страх, вие развивате ново умение и има вероятност за положителен резултат.

Насърчаването на детето ви да поема положителни рискове е добро умение за цял живот. По този начин то ще научи възможностите си и как да развива себе си по правилния начин.

Защо младите хора поемат рискове?

Не всички млади хора избират да поемат рискове, за да разберат границите си. Прочетете различните причини, поради които те могат да решат да се изправят пред опасни ситуации.

Въздействие от връстниците: То може да бъде пряко или косвено. Понякога можем да се чувстваме притиснати, че трябва да направим нещо, само защото нашите приятели го правят.

Рисковото поведение в медиите: Филмите и телевизията показват различни рискови ситуации, но не и негативните последици от тях. Младите хора са склонни да вярват, че приятелите им ще им се възхищават повече, ако предприемат опасни за здравето действия.

Липса на самоуважение: Младите хора с ниско самочувствие не могат да се контролират и да казват „не“ на връстниците си. В някои ситуации това е наистина наложително. Тези, които имат проблеми с психичното здраве, могат да прибегнат до употребата на вещества, за да облекчат чувствата на безизходност, ако не разполагат с по-безопасни алтернативи.

Липса на подходящи ролеви модели: Родителите са от жизненоважно значение за всеки подрастващ младеж. Тяхна е отговорността да покажат на младите хора по-безопасни начини да се забавляват.  Ако самите те изпадат често в рискови ситуации, децата ще ги копират.

Скука: Младите хора се стремят да облекчат скуката си, търсейки „тръпката“ на живота чрез риска.

„Няма да ми се случи на мен“: Младите хора естествено са склонни да мислят, че отрицателните резултати ще се случват само на другите, а не на тях самите. Именно поради тази причина започват да се занимават с рискови дейности в самото начало.

Склонни ли сме да приемем съветите на родителите си?

Попитах своите приятели, които са на възраст между 17 и 21 години, дали се вслушват в съветите на родителите си, когато става въпрос за поемане на рискове.

Оказва се, че силно зависи от ситуацията, но едно момче каза: „Вече да. Предполагам, че щом родителите ми имат повече опит, решенията им ще са добре обмислени. Все пак те са се сблъсквали с неща, с които аз още не съм.“

Аз, честно да си призная, не обичам да ми казват какво да правя. Наистина се ядосвам, когато някой се опитва да ми налива акъл в главата. Това не се дължи на факта, че смятам, че знам и разбирам всичко, а по-скоро съм човек, който изключително много цени собствения опит.

Вярвам, че колкото повече човек опитва от живота, толкова по-добре опознава себе си и съответно разбира с какво си струва да се занимава и с какво не.

Не трябва да пренебрегвам обаче един не толкова малък детайл – никога не съм карала родителите си да се притесняват. Не съм се занимавала с дейности, които да излагат моя живот, както и на някого друг, на опасност.

За да е обективна представата ни за рисковете, трябваше да се допитам и до няколко възрастни хора. Някои от тях не звучаха на 100% искрени с отговорите. Аз знам, че е защото ги е страх да не би да ми дадат някоя щура идея и да я споделя с децата им после.

Но все пак – повечето си спомнят за пътуванията на стоп из цялата страна, белезите от каране на колела на село, бягането от учебни часове.

Изглежда, че рисковете, които моето поколение поема, далеч не се различават от тези на родителите ми.

С напредването на възрастта обаче нараства и притеснението – родителите мислят не мислят в единствено число, те трябва да се грижат и за малките си деца. Носят цялата отговорност на рамената си и треперят, когато детето им не си спази вечерният час и се прибере след полунощ наистина пияно от поредния купон. Не мисля, че възрастните са забравили чувството на свобода от задължения и отговорности, а по-скоро не искат да си спомнят за него.

За тях е много по-лесно да кажат „не“ на детето си, отколкото да го оставят да изживее собствения си живот. Това често пъти не предпазва детето обаче, а именно обратното – органичава го.

- реклама -