Цутому Миязаки – извергът, изнасилвал и убивал деца

Понякога чудовищата са сред нас, живеят и дишат, а делата им преобръщат света и морала в хората.

Цутому Миязаки е ненаситен сексуален хищник и педофил от Япония, който отвличал, изнасилвал и убивал момиченца на възраст от четири до седем години. Понякога изяждал части от телата им, а друг път спял с техните трупове. Обичал да тормози родителите на жертвите си, изпращайки им жестоки писма, описващи онова, което бил сторил на децата им.

Той бил асистент в печатница, който прекарвал голяма част от времето си затворен в своята стая. Имал свой свят. Ръцете му били деформирани от преждевременното му раждане.

Жертвите са малки деца

Мари Конно 

На 22 август 1988 г. Мари Конно излязла от дома си в префектура Саитама в Япония.

Четиригодишното момиченце отивало да си играе в дома на съседско дете. Тя излязла от къщи в три часа следобед. Както си вървяло през жилищния комплекс, детето било заговорено от непознат мъж: „Искаш ли да отидем заедно на едно хубаво място?“– попитал я той. Тя се съгласила и той я хванал за ръчичка и я качил в колата си.

В 18:23 часа разтревожената майка на Мари Шигео Конно се обадила в полицията и обявила дъщеричката си за изчезнала.

Хората в селището на Мари Конно бързо разбрали за нейното изчезване. Полицията обикаляла из улиците с мегафони и предупреждавала родителите да държат децата си постоянно под око. Около 50 000 плаката с лика на Мари били разлепени по гарите и автобусните спирки в цяла Япония. Полицията претърсила под лупа района около дома на Мари и разпитала съседите на семейство Конно. Две момчета и една домакиня били забелязали Мари с някакъв непознат; описали го като около тридесетгодишен закръглен мъж с чуплива коса.

Семейство Коно започнало да получава странни обаждания. Дни след отвличането на Мари получили бележка, която гласяла: „Дяволи дебнат наоколо“.

Не било намерено тяло и похитителят не бил осъществил контакт с никого.

Масами Йошизава

На 3 октомври 1988 г. седемгодишната Масами Йошизава си вървяла по улицата в град Ханно, префектура Саитама. Тя се качила в колата на някакъв непознат и никой повече не я видял.

Изчезването на Масами накарало полицията да облепи областта с нейни плакати и да организира мащабно издирване. Полицаите заподозрели възможна връзка между този случай и изчезването на Мари, което се било случило преди шест седмици. Но тъй като не разполагали с никакви следи, картотекирали случая в архива за изчезнали хора.

Ерика Намба

На 12 декември 1988 г. двама мъже се натъкнали на седан, заседнал със запалени фарове в канавката край пътя. Шофьорът на колата не се виждал никъде.

Няколко минути по-късно от околните гори изскочил мъж, който носел чаршаф. Отворил багажника, прибрал чаршафа вътре и обяснил на двамата мъже, че е заседнал, опитвайки се да вземе завоя. Те му помогнали да измъкне колата от канавката и той отпрашил без дори да им благодари.

Същата вечер четиригодишната Ерика Намба била обявена за изчезнала. Полицията сформирала специален екип, който да разследва трите случая. Сега вече било ясно: някой отвличал малки момиченца в префектура Саитама.

Няколко дни по-късно работник в Младежкия природен дом „Нагури“ се натъкнал на дрехите на Ерика в близката гора. Полицията фокусирала усилията си в този район и скоро открила трупа на Ерика Намба. Ръцете и краката й били завързани с найлоново въже.

Също като семейство Конно и семейство Намба било тормозено от странни телефонни обаждания. Няколко дни след смъртта на Ерика, Шиничи Намба получила писмо. То представлявало преснимано копие на лист, на който били залепени изрязани от списания думи. Злокобно енигматичното послание гласяло:

„Ерика. Студено. Кашлица. Гърло. Почивка. Смърт“.

Останките на Мари Конно

На 6 февруари 1989 г. Шигео Конно намерила пред входната си врата някаква кутия и се обадила в полицията. Вътре в кутията имало пепел, парченца от кост, снимки на детски дрехи и десет малки зъбчета. Съдържала и писмо, което гласяло:

„Мари. Кости. Кремирани. Разследвайте. Докажете“.

Когато д-р Казуо Сузуки от Университета по стоматология в Токио съобщил, че зъбите не принадлежат на Мари, до семейство Конно и до редакцията на вестник „Асахи Шимбун“ било изпратено писмо. То съдържало снимка на Мари и признание:

„Аз оставих кашона с останките на Мари пред дома й. Аз направих всичко. От началото на инцидента с Мари до края. Гледах пресконференцията на полицията, на която казаха, че останките не са на Мари. Нейната майка каза пред камерата, че това й дава нова надежда, че Мари може би още е жива. Тогава разбрах, че трябва да напиша това признание и да сложа край на напразните надежди на майката на Мари. Пак казвам: останките са на Мари – Юко Имада“.

Псевдонимът „Юко Имада“ е игра на думи в японския език, която означава „Сега ще кажа“.

Убиецът започва да се издава

Кутията и признанието издавали повече, отколкото убиецът бил предвидил: използваният за снимките фотоапарат бил Мамия 6×7 от типа, употребяван в печатниците. Кутията била от двойно облицованият, релефен тип, който се използва при транспортиране на камери. Убиецът може би работел в печатница.

Аяко Номото

На 6 юни 1989 г. петгодишната Аяко Номото се качила в колата на непознат мъж, който й казал, че иска да я снима. Седмица по-късно трупът й бил намерен в гробището на град Ханно. Кръвната група и големината на гръдния кош съвпадали с тези на Аяко; съдържанието на стомаха съвпадало с последното хранене на момиченцето.

До този момент вестниците вече били нарекли загадъчния Юко Имада „Убиеца на малки момиченца“. Свидетелите от случая на Намба били идентифицирали неправилно модела на седана; полицията не открила нищо при разследването на печатниците. Убиецът ставал все по-дързък и нестабилен. Само въпрос на време било преди да направи последната си грешка.

Развръзката

На 23 юли 1989 г. в град Хачиоджи  Цутому Миязаки сгрешил. Един баща се натъкнал на крайно обезпокояваща гледка. На детската площадка някакъв мъж правел снимки на интимните части на дъщеричката му.

Непознатият избягал, но след това се върнал на мястото, за да вземе колата си и бил арестуван. Задържаният Цутому Миязаки бил 26-годишен асистент в печатница.

Полицаите го арестували по обвинение в „принуждаване на малолетен към непристойни действия“, но знаели много добре, че той е техният сериен убиец. В крайна сметка Цутому признал и за четирите убийства: ръцете и краката на Мари Конно били открити в дома му. Той бил удушил жертвите си, бил снимал Аяко Номото и бил правил секс с всяка от тях пост мортем. Впоследствие се установило, че е изял част от последните си две жертви.

Залавянето на Миязаки и откритото в дома му огромно количество манга с порнографски характер, предизвиква морална паника в Япония, свързана с движението „Отаку“ – пристрастени към мангата и анимето самотници. Освен това Миязаки притежавал огромна колекция от слашър филми, сред които култовата за любителите на жанра поредица „Guinea Pig“, известна с ултражестокото изобразяване на зловещи убийства.

Цутому Миязаки бил обявен за умствено годен да се изправи пред съда, където бил признат за виновен в убийството на четирите момиченца. Неговият баща, който отказал да заплати разходите по защитата му, заявявайки че това би било „несправедливо спрямо жертвите“, се самоубил след произнасянето на присъдата му.

Миязаки загубил обжалването на смъртната си присъда през 2006 г. и бил екзекутиран чрез обесване на 17 юли 2008 г.

Ползвани са извадки от Криминални досиета