Цеца Петрова пред FN: Проблемът в неграмотността на децата не е пълният и краткият член, а че не могат да се изразяват

За втора поредна година Сдружение „Живата вода на България“ организира състезанието по правопис – „Пазим езика си“. То отново е под патронажа на президентшата Десислава Радева.

Миналата година състезанието беше пилотно, а тази е национално и абсолютно всички желаещи ученици могат да се включат. Няма такса за участие. Молба за участие трябва да бъде подадена до 13 април на сайта на Сдружение „Живата вода на България“. Първият кръг на състезанието е на 20 април, а втория ще се проведе на 11май.

Защо нашите деца са неграмотни, какви грешки допускат и защо не могат да се изразяват, разговор с Цеца Петрова съставител на задачи за състезанието, преподавател и съавтор на учебници.

Как се роди идеята за подобно състезание?

Идеята е на гражданско сдружение „Живата вода на България“. Миналата година беше пилотно издание и участваха само 10-те училища, които са се представи най-добре на външното оценяване. Интересът беше голям. Взехме решение състезанието да стане национално и да се превърне в традиция. Това е необходимо, защото ставаме все по-немарливи в пазенето на езика. Дано наистина бъдат благословени усилията ни.

Ползвали ли сте опита от чужбина или вие осъзнахте, че има нужда от подобно състезание за учене на българския правопис?

Не е в основата опита в чужбина, а грижата за езика, който е подложен на невероятни изпитания в днешно време. Особено след като нахлуха чуждиците, информационните технологии и застояването на децата пред компютрите. Те говорят на един метаезик, който определено е паразитен. Това е причината за състезанието. Една от задачите на състезателите е текст с чуждици и децата трябва да ги преведат тези думи с български.

Справиха ли се децата с превеждането на чуждиците?

Нямат проблеми с намирането на българските думи. Искахме децата да ги е грижа за езика, да осъзнаят, че той най-точно ги отразява като мислене и емоция.  С това състезание искаме да обърнем внимание на обществото към грамотността на децата.

За липсата на грамотност играе ли  важна роля и факта, че децата спряха да четата книги?

Да. Смятам, че днешното поколение, което има тъжната слава на малограмотно е продукт на възпроизвеждащата се неграмотност. Лошото е че неграмотни учат неграмотни. Това е беда. Другата беда е публичното говорене- агресивно и безхаберно говорене, грешно говорене. Медиите, които трябва да са образец на езика допускат грешки. Децата стават шизофреници- учат едно, а чуват и четат друго.

Най-честите грешки, които се допускат? Пълният и краткият член най-голямата беда ли са?

Беда е защото е безотговорност. Трябва да сме консервативни, когато става дума за езика ни като наследство. Нациите, които смятаме за развити, са образец на консерватизъм и не си променят нормите в езика. Ние либерално и с лека ръка зачертаваме всичко, което е характеристика на езика и негов белег. Готови сме да го променим, а трябва да пренасяме езика като традиция.

Други грешки, които допускат децата?

Забелязвам и ме тревожи, че децата стават все по-безсловесни. Никога междуметията не са били толкова разпространени. Децата не назовават, а показват отношение. Причината е точно в това, че все по-малко четат.

Имат ли децата богат речник или не?

Не могат да се изразяват. Дори хора между 30 и 40 години употребяват „в смисъл“ като паразит. Това е недопустимо. Добре е процеса на владеене на езика да не е на автопилот, а да се грижим и да го пазим. Това е и посланието на състезанието.

 

 

- реклама -