Трудов стаж по време на болничен: Говорят юристите

Трудов стаж по време на болничен: Говорят юристите в трудово-правната консултация на „Труд“.

Въпрос:

Ползвам отпуск по болничен и искам да попитам дали според закона тези дни ще се признаят за трудов стаж?

Отговор:

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест.

Същото важи и при трудова злополука,

за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи. На болничен имаме право и при гледане на болен

или на карантиниран член от семейството.

Документът се издава и при належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение. Болничен ни се полага  както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

Кодексът на труда предвижда случаи,

при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

Тези изключения са уредени в чл. 352,

ал.1 от Кодекса на труда. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност.

Законът посочва, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;

8. времето на отстраняване от работа, след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

- реклама -