Тревожна статистика с пенсиите за инвалидност, алармира НСИ

До 2022 г. се наблюдава умерено намаление на броя на получателите. След това тенденцията се обръща

През 2024 г. броят на хората с пенсии за инвалидност достига 528 хиляди души, показват данните на Национален осигурителен институт. Това е осезаем обрат спрямо предходните години и сигнал за структурна промяна в социалната система.

От спад към рязък ръст след 2022 г.

До 2022 г. се наблюдава умерено намаление на броя на получателите – до 493 хиляди души. След това тенденцията се обръща:

2023 г. – 505 хиляди
2024 г. – 528 хиляди

Нетното увеличение за пет години е около 20 хиляди души (4%), но същественото нарастване е концентрирано именно през последните две години.

Скокът съвпада с промените в системата на ТЕЛК, започнали през 2022 г. Целта им е модернизация и по-бърз достъп до права, като сред ключовите мерки са:

удължаване на валидността на експертните решения
промени в Наредбата за медицинската експертиза
разширяване на списъка със заболявания с пожизнено решение
служебен обмен на данни между институциите
нови организационни правила за разпределение на заявленията

Тези стъпки улесняват достъпа, но увеличават и броя на хората, влизащи в системата.

Инвалидността като доходен канал в трудоспособна възраст

Делът на получателите в активна възраст нараства чувствително: 2019 г. – 71%, 2024 г. – 78%. Това показва, че инвалидната пенсия все по-често се превръща в основен източник на средства за хора, които по възраст биха могли да бъдат на пазара на труда.

Същевременно делът на инвалидните пенсии от всички пенсии се увеличава – от 24% на 26%.

Финансовият ефект е още по-осезаем. Разходите за инвалидни пенсии нарастват от 855 млн. евро през 2019 г. до 2,26 млрд. евро през 2024 г. Делът им в общите пенсионни разходи вече надхвърля 20%, което показва, че този вид плащания заемат все по-голяма част от бюджета.

Фискален риск – при разход от над 2 млрд. евро годишно дори малки увеличения в новоотпуснатите случаи водят до сериозно натоварване на бюджета.

Инерционен растеж – всяка нова пенсия означава дългосрочен ангажимент, често за 20–30 години напред.

Риск за пазара на труда – при висок дял на инвалидни пенсии сред хора в активна възраст може да се създават стимули за по-ниска трудова активност, особено при по-нискоквалифицирани групи.

Реформите в експертизата безспорно ускоряват процедурите и облекчават достъпа до права. Данните обаче показват нужда от по-силен контрол и балансиран подход, за да се гарантира устойчивостта на системата и да се избегне трайна зависимост от социални плащания в активна възраст.