Тревожен дисбаланс в бюджета: Разходите изпреварват приходите с над 1,7 млрд. евро

Сериозен дисбаланс между приходи и разходи отчита държавният бюджет в първите месеци на годината.

На фона на нарастващите притеснения за състоянието на публичните финанси темата беше засегната и по време на консултациите при президента Илияна Йотова във вторник.

По данни на Министерството на финансите, за периода януари – април разходите надвишават приходите с около 1,75 млрд. евро.

Отчетените постъпления възлизат на 14,1 млрд. евро, докато разходите достигат 15,8 млрд. евро.

Макар и двете стойности да бележат ръст спрямо същия период на 2025 г., увеличението при разходите е значително по-ускорено.

• Какво стои зад ръста на разходите

Като основни фактори за увеличението се посочват редица политики с директен ефект върху публичните финанси.

Сред тях са индексацията на пенсиите от средата на миналата година, увеличението на възнагражденията в обществения сектор, както и повишаването на минималната работна заплата в началото на 2026 г.

Допълнително влияние оказват и по-високите капиталови разходи – инвестиции в инфраструктура, обществени проекти и други държавни дейности, които традиционно натоварват бюджета в краткосрочен план.

• Експертни оценки и предупреждения

Темата беше коментирана и в ефира на NOVA, където членът на Фискалния съвет Любомир Дацов отбеляза, че само през април ръстът на разходите достига около 30%.

„Това, което наблюдаваме, не е просто преиндексиране на доходите, а процес, при който огромното потребление в момента помпа покачването на цените. Автоматичното увеличаване на заплатите създава допълнителен натиск, тъй като възнагражденията в публичния сектор изпреварват тези в частния, принуждавайки бизнеса също да ги повишава“, заяви Дацов.

Сходни опасения изрази и изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев.

Според него има сериозно разминаване между количеството пари в икономиката и реалното производство.

„Парите в икономиката се увеличават с близо 20%, докато произведените стоки и услуги намаляват с около 10%. Това идва от публичния сектор, който не произвежда кой знае какво“, посочи той.

Митракиев подчерта, че за икономика като българската, която е силно отворена и зависима от външни пазари, подобна тенденция крие допълнителни рискове: „Нашите цени се вдигат, нашите заводи не работят, а с тези заеми всъщност захранваме чуждите икономики“, допълни той, визирайки увеличения внос от страни като Турция, Китай и Италия.

• Бюджетният баланс и икономическата среда

Бюджетният баланс е ключов показател за състоянието на публичните финанси.

При дефицит – когато разходите надвишават приходите – държавата обикновено компенсира разликата чрез заеми или използване на фискалния резерв.

През последните години България, както и много други европейски държави, увеличи публичните разходи в отговор на икономически и социални предизвикателства, включително инфлация, ръст на цените на енергията и необходимост от подкрепа за домакинствата.

В този контекст експертите следят внимателно динамиката между приходи и разходи, тъй като продължителен дисбаланс може да доведе до нарастване на държавния дълг и допълнителен натиск върху икономиката.

• Какво предстои

Очаква се темата за състоянието на бюджета да остане сред водещите в политическия и икономически дневен ред. Анализите на Министерството на финансите и на независими експерти ще бъдат ключови за определяне на бъдещите фискални политики и мерки за балансиране на публичните финанси.