Тренировките и качественият сън рестартират мозъка

Физическата активност продължава да доказва, че е ключът към здравето – не само на тялото, но и на ума. Научните изследвания отдавна сочат, че редовните упражнения значително намаляват риска от когнитивни заболявания като деменция и Алцхаймер, както и забавят

общото влошаване на умствените способности.

Оказва се, че ползите за мозъка от тренировките не спират след краткотраен „тласък“. Докато преди се смяташе, че ефектът от тренировките достига своя пик в първите 10-20 минути, нови данни разкриват, че подобрените когнитивни функции

могат да се запазят до 24 часа след физическа активност.

Интересното е, че проучването свързва не само упражненията, но и други аспекти на начина на живот с по-добрите резултати за паметта. По-малко време, прекарано в седене, заедно с поне шест часа качествен сън – особено с увеличен REM и дълбок сън – също допринасят за подобрена когнитивна функция на следващия ден.

В изследването, публикувано в сп. International Journal of Behavioral Nutrition and Physical Activity,

са взели участие 76 възрастни между 50 и 83 години. Всички участници, без установени когнитивни нарушения, носели акселерометри на китките си в продължение на осем дни. Устройствата следили нивата им на физическа активност, седене и съня им, предоставяйки

ценна информация за връзката между начина на живот и когнитивните способности.

Тези констатации отварят нови перспективи за изследване на най-ефективните начини за поддържане на когнитивното здраве. Според учените, насърчаването на активен и балансиран начин на живот не само подобрява качеството на живот, но и подпомага запазването на независимостта на по-възрастните.

Анализът разкрива, че умерената до интензивна физическа активност,

която надвишава обичайното ниво за даден човек, е свързана с подобрения в работната и епизодичната памет на следващия ден. В същото време заседналият начин на живот води до спад в работната памет.

Проучването също така установява, че сънят играе решаваща роля за когнитивното здраве.

Участниците, които спят шест или повече часа на нощ, показват по-добра епизодична памет и психомоторна скорост в сравнение с тези, които спят по-малко. Допълнителните 30 минути REM сън, или дълбок сън, също оказват положителен ефект върху когнитивните способности, като подобряват концентрацията.

Изследователите подчертават, че сънят и физическата активност са взаимосвързани фактори,

които не бива да се разглеждат изолирано. Когнитивното здраве е ключов компонент за качеството на живот, особено в напреднала възраст. Идентифицирането на факторите, които оказват положително влияние върху мозъчните функции, като физическа активност и качествен сън, е от съществено значение, за да могат хората да се чувстват пълноценни.

Новите открития подкрепят идеята, че когнитивните ползи

от физическата активност могат да продължат значително по-дълго, отколкото се е смятало досега. Въпреки това, остава неясно дали тези краткосрочни стимули оказват дългосрочно влияние върху когнитивното здраве.

Особено важно е да се изследва как тези открития могат да се приложат в практиката,

за да насърчат хората да водят по-здравословен начин на живот. Изследователите вярват, че информираността за въздействието на физическата активност и съня върху мозъчните функции е ключова за постигането на дългосрочни ползи както на индивидуално ниво, така и за обществото като цяло.