Годината е 1832. Министърът на външните работи на Австрия принц Клеменс фон Метерних, който е един от най-влиятелните европейски политици през първата половина на 19 век, дава прием. По това време Виена вече е известна със своите прочути сладкарници. Метерних иска да впечатли своите чуждестранни гости с необичаен десерт, но за зла беда главният му сладкар се разболява.
Това обаче дава шанс на един 16-годишен младеж да блесне и да измисли една от най-известните торти в света. Франц Захер е стажант по сладкарство в придворната кухня. Той прави сладкиш, като съчетава шоколадови блатове, сладко от кайсии и черен шоколад, гарниран с бита сметана. И обира всички овации на високопоставените гости.
След като завършва своето обучение, Франц работи като сладкар на други аристократи в Братислава и Будапеща. През 1848 година се завръща във Виена, където открива собствен магазин за продажба на вино и деликатеси. Неговият най-голям син Едуард Захер получава образование при авторитетния виенски сладкар Кристоф Демел. Едуард прави няколко промени в рецептата за торта на известния си баща. Тортата Захер първоначално се продава в сладкарницата на Демел, а от 1876 година – и в основания от Едуард Хотел „Захер“.
От този момент тортата става един от най-популярните десерти в австрийската кухня.
Но, избухва скандал. Кой може да продава оригиналния Сахер? Едуард и Демел влизат дългогодишна съдебна битка.
След смъртта на вдовицата на Едуард – Анна Захер и банкрута на хотел „Захер“ през 1934 г., синът им в крайна сметка продава оригиналната рецепта на сладкарница Демел. Само четири години по-късно обаче, новите собственици на хотел „Захер“ регистрират името „Оригинална торта Сахер“ като запазена марка, като тортата е предлагана не само на посетителите на хотела, но също така се произвежда и продава в сладкарниците.
След края на Втората световна война, през 1954 г., собствениците на хотела обвиняват сладкаря Кристоф Демел в използването на регистрирана търговска марка – нещо, което е последвано от дълъг дебат върху правата за името.
Представител на Демел заявява, че в оригиналната рецепта на Франц Захер няма втори пласт от конфитюр от кайсии в средата на тортата. Също така в рецептата, приета като рецептура в хотела, известно количество масло за приготвянето ѝ се заменя с обикновен маргарин, така че тази рецепта не може да се нарече оригинална.
След дългогодишни спорове е постигнат консенсус и през 1963 г. името Original Sacher-Torte (изписано върху кръгъл шоколадов медальон и поставено върху всяко парче торта) се поставя върху тортите, произвеждани от хотел „Захер“, а тортите от сладкарница „Демел“ трябва да бъдат украсени с подобен символ, но с триъгълна форма и надпис Eduard Sacher-Torte.
Зареждане ...