Георги Илиев 46 години е следовател в Националната следствена служба. Разследвал е всички големи трагедии в най-новата история на България, сред които катастрофата в Лим, взривовете в складовете с боеприпаси, транспортни и миньорски инциденти. В момента Илиев е пенсионер, но има какво да каже.
Делото е сложно, може да продължи и половин година
– Г-н Илиев, разледвали сте десетки инциденти, катастрофи и трагедии. От Вашия опит и от това, което виждате на кадрите по телевизиите, можете ли да направите извод какво причини трагедията в Хитрино?
– Твърде рано е категорично да се правят изводи за основните причини, които са довели до тази трагедия. Причините ще станат известни едва след като следствието приключи. Понеже делото е твърде сложно, разследването ще продължи най-малко шест месеца.
– Защо е необходимо толкова много време?
– Никъде по света няма бързо разследване на такива случаи. Никъде по света на четвъртия или петия ден не може да се каже каква е причината за подобно пътно-транспортно произшествие. Но в рамките на едни шест месеца колегите, които работят имат опита и знанието, ще приключат разследването всестранно и обективно, и обвинителният акт ще е в прокуратурата.
– Какво обаче Ви говорят кадрите на Вас? Можем ли да възстановим това, което се е случило?
– Ние с Вас не сме били там. Не можем да кажем как точно стоят нещата. Това, което се вижда от медиите и ясно се натрапва на очите, е това, че цистерните, обърнатите, които не са на релсите, са разхвърлени около коловоза като кибритени клечки. Това на един човек, който е разследвал такива произшествия, му говори, че скоростта, с която композицията е навлязла в района на гарата, е била несъобразена с пътните условия.
Висока скорост?
– Тоест това, че не са в изправено положение вагоните Ви говори за висока скорост?
– Не казвам висока скорост, а казвам несъобразена с пътните условия. Ние не знаем с каква скорост и на какъв семафор тази композиция е влязла в района на гарата. Ние с Вас не знаем къде е поставен знакът за определената скорост, с която трябва да се движи композицията. Чувам, че тя трябвало да бъде 40 км/ч. Ако композицията беше влязла с тази скорост, въпреки че там на стрелката има леко отклонение, и ако пак се беше получило дерайлиране, то част от цистерните щяха да бъдат върху баластрата и траверсите, а ако някои от тях биха се обърнали, то щяха да са много близо до коловоза. А сега са хаотично разхвърлени.
– Факт е, че има разкъсване на влака. Може ли да се установи какво го е причинило?
– Задължително трябва да има версия за това каква е причината за скъсването и дерайлирането на влака. Каква е причината за обръщането на цистерните и за изтичането на газта? Каква е причината за запалването на този газ?
Комплекс от причини за трагедията
– Може ли да има една причина за дерайлирането или става дума за комплекс от причини?
– Моето мнение е, че в случая не става дума само за една причина. На първо място разбира се, както казах, скоростта вероятно е била несъобразена. Но във всички случаи налице ще бъде и неизправност, някакво препятствие или счупване на жп пътя. Допускам, че може някоя от стрелките да не е била оправена, както трябва. Допускам, че някоя от контрарелсите не е била във възможност да възпре дерайлирането. Ние не знаем и как са били напълнени цистерните с газ. Дали са били наполовина или напълно? Ако са били наполовина напълнени, има едно разклащане, което се получава при навлизане в завой.
– Това означава ли, че на виража може да има обръщане?
– Само чуваме, че едната от цистерните е била неизправна. Много важно е в какво се състои тази неизправност и дали е имало повреда в ходовата част на тази цистерна.
Следите остават
– Въпросите са много, но при такъв взрив и пожар, остава ли доказателствен материал за разследващите? Могат ли да се съберат доказателства, които да отговорят на тези въпроси?
– Следите винаги остават. Иска се опитно око да се намерят и да се фиксират. Още в момента, в който първата цистерна е дерайлирала и е стъпила с ходовата си част върху баластрата и траверсите, там са останали следи. Оттам ще проличи и къде е първото съприкосновение на колелата на композицията с тях. Това именно е дерайлирането. В момента, в който колелата стъпят на баластрата, скоростта рязко намалява, силата на обтягане силно се увеличава и допускам, че затова са се скъсали куките, с които се закача цялата композиция.
– При това положение машинистите би трябвало да са усетили някакво дърпане?
– Разбира се, че при всички случаи са усетили. Ако има скъсване на релсите, ще останат следи, ако има скъсване на език в стрелката, ще проличи. Следите винаги остават.
– Добре, цистерните дерайлират. Но може ли да се установи от какво е този взрив след това? Това, което виждате на кадрите, отговаря ли на версията какво се е превозвало в тези цистерни?
– В рамките на моите познания мога да кажа, че след като една от цистерните е дерайлирала, допускам, че се е получило изтичане на втечнения газ. Тази оттечка е била доста голяма. Някъде е имало пробив в цистерната или се е отворил кран и е започнало много голямо изтичане. При него газът се връща в парообразно състояние и бързо се настила по земята. По-тежък е от въздуха, навлиза навсякъде в селото. Някъде се е появила искра.
Работи се по всички версии
– Откъде се е появила тази искра?
– Аз не мога да кажа откъде се е появила. А и допускам, че това ще е единственото нещо, което няма да бъде доказано. Но тази искра може да дойде от съприкосновението на метал в метал. Може да дойде от спирачките на самите вагони. От някоя печка от домовете на хората. От високото напрежение. Но дори ако нямаше такива фактори, щеше да се получи искра от статичното електричество, получено от изтичането на газта. Тя щеше да се самозапали.
– Пораженията са толкова големи заради избухналия газ – така ли?
– Цистерната не гърми, гърми газта.
– Как гледате на версията за саботаж или тероризъм?
– Това е работа на компетентните органи. Познавам ги и знам, че много от тях си разбират от работата. Те ще изградят своите версии и нито една от версиите няма да бъде главна или второстепенна, а всяка една от тях ще бъде проверена обстойно.
Превенция и контрол
– Не се ли оказва големият проблем липсата на контрол?
– Аз се надявам, че този път поговорката всяко чудо за три дни няма да важи. Видях много загрижени хора, видях елементи на държавност при това произшествие. Не един път съм споделял, че в нашата държава само 40 % от предприятията работят по норматив и по правилата. Останалата част са в пълно нарушение – стари техники, амортизирани системи. Те обаче съществуват на базата на това, че когато проверяващият орган тръгне към тях, те вече знаят за това. Така нещата не могат да продължават. Вижда се, че един отрасъл или едно министерство не може да проверява само себе си. Няма как Министерството на транспорта да проверява само себе си, но за съжаление, в България се получава така. Оттук контролът е некачествен, ако въобще го има.
– Не се ли ядосвате, като отидете да разследвате подобен инцидент и видите, че при един нормален контрол, той е можело да бъде предотвратен?
– Не се ядосвам, а побеснявам. Не виждам в нашата държава някой да се поучава от такива случаи. Какво става? Падне тунел, почват проверки на тунелите. Падне мост, айде всички мостове се проверяват. Подпали се автобус – всички автобуси. Нямаме нито един качествен и системен контрол. Това е причина и за повтаряемостта на тези инциденти и за даването на толкова жертви.
Интервюто за Flashnews взе журналистът Асен Иванов.
Зареждане ...