Тончо Краевски за FN: Удължаването на срока за Брекзит е в ръцете на ЕС

Тереза Мей може да принуди депутатите все пак да гласуват нейното споразумение

Брекзит Великобритания варианти, ЕС отлагане удължаване сделка

Снощи, британският парламент отхвърли варианта да излезе от ЕС без сделка. Преди това, във вторник, депутатите отказаха за подкрепят ревизираната сделка на премиера Тереза Мей. Днес предстои още едно гласуване  – този път за отлагане на излизането на Великобритания.

Какви са възможните сценарии за тежкия развод на Обединеното кралство с ЕС и защо се стигна до тази почти патова ситуация. Отговорите на тези въпроси от международния коментатор Тончо Краевски. Вижте!

Снимка: Фейсбук
След вота в Камарата на общините остана само един вариант – отлагане. Какво ще се случи, ако и той бъде отхвърлен?

Това, което се опитва да направи Тереза Мей и все повече се приближава до това да го постигне, е да заплаши двете големи мнозинства в парламента – едното, което много се страхува от това да се случи Брекзит без сделка, и другото, което се страхува, че Брекзит може изобщо да не се случи. Всъщност тя принуждава едните да гласуват от страх, че може да се стигне до излизане без сделка на 29 март, а другите – твърдите брекзитъри, ги заплашва именно с това, че едно отлагане може да доведе до втори референдум. Или някаква схема, която в крайна сметка ще им отнеме Брекзит изобщо.

Моля да обясните – защо вариантът без сделка или твърд Брекзит плаши толкова много и Мей, и ЕС? Какво ще струва той на Обединеното кралство?

Това е предмет на спор и тема на разговор, който се води още от кампанията преди референдума. Това е предмет на много тежък спор между икономисти и политолози – твърдят се някои съвсем противоположни неща. Някои твърдят, че това ще е тежка катастрофа, а други смятат, че когато паднат правилата на общия пазар, тогава ще започнат да действат тарифите на Световната търговска организация и въобще няма да бъде толкова тежък преходът. Последните наричат твърденията на проевропейските си противници „Проект страх“, тъй като всяват паника. Отговорът на този въпрос ще стане ясен, за съжаление, своевременно, когато се случи.

Ако все пак се гласува за отлагане, какво се случва с европейските избори? Няма ли да бъде изправена Великобритания пред перспективата да организира и избори за евродепутати?

Мей каза вчера, че ако има дългосрочно, а не техническо отлагане (тя разграничи два вида отлагане – техническо, т.е. има някакво споразумение, за което се изисква техническо време да се гласува и имплементира, и другото, което тя нарече изборно отлагане). При варианта на изборното отлагане, което е и по-дълго, тя беше категорична, че трябва да се отиде на избори за европарламент.

Според мен въпросът за участието на Великобритания в евроизборите, както и самото отлагане на излизането ще бъде предмет на договорка с Европейския съюз. Аз подозирам, че съюзът няма да се съгласи и ще поиска някакъв вид тълкуване, например от съда в Люксембург, че при активиран чл.50 Великобритания няма как участва на избори. Така че, независимо от това, че вчера Мей допусна този вариант, аз мисля, че това по-скоро няма да се случи.

Великобритания парламент депутати гласуване Мей Брекзит сделка

Изминаха три години от референдума – достатъчно време за разтрогването на какъвто и да било брак по взаимно съгласие… Защо това не се случи?

Действително за това време се натрупа достатъчно много жлъч и от двете страни. Както на ниво граждани, така и на ниво институции. Разводът е неизбежен, сега въпросът, както се казва, е как да се раздели имането.

Най-вече заради изключителната сложност на икономическите, институционалните взаимоотношения между страните в ЕС, които са много преплетени. Това са отношения, които са развивани и са приливали едно в друго в продължение на десетки години. Те са свързани с неизброими тонове законодателство. С него са свикнали институции, НПО-та, компании. Разтрогването на отношенията е почти като разцепването на една държава на две. Може да стане само по болезнен начин.

А другият фактор е нерешителността на депутатите в Камарата на общините, тъй като и консерваторите и лейбъристите са разцепени на крила, които са привърженици на излизане или оставане в ЕС. Та самите те са разцепени на умерени и по-крайни.

По принцип имаше ли наистина силно желание за развод? Смятате ли, че е имало манипулация на вота още през 2016 г.?

Ако имаше някаква форма на манипулация, която е значима, мисля, че през последните три години щеше да проличи в социологията. Във всичките скандали, всичките трудности и проблеми щеше да се види, че е паднала рязко подкрепата за Брекзит. През тези три години процентът на подкрепата или не за Брекзит мърдаше нагоре-надолу с някакви проценти, но общо взето публичното мнение остава разделено 50 на 50.

Според мен обществото действително е разделено на две във Великобритания.

Ако е имало манипулации те са били и от двете страни, не е имало нещо голямо, което да се е оказало решаващо. Когато има един въпрос, който действително е разлом в обществото, подобни манипулации не са решаващи.

Вашата лична оценка – кому беше нужно всичко това? Когато на Великобритания ѝ беше нужно да се присъедини към ЕС през 1973 година, нямаше никакви колебания… А сега?

Тогава, разбира се, имаше други исторически обстоятелства. Тогава Великобритания излизаше от Суецката криза, тежки икономически проблеми, беше с влошени отношения със САЩ. Тогава за нея това беше единствен възможен силен ход. Да не забравяме, че 1973 година е далеч от Договора от Маастрихт. Всъщност при този договор се разцепи партията на торите, защото Найджъл Фараж тогава отцепи привържениците на Тачър и формира ЮКИП. След това дойде и договорът от Лисабон – това са фундаментални промени спрямо 70-те години.

Вашата прогноза – как ще се развият нещата след гласуването довечера?

Аз досега си мислех, че удължаването ще бъде гласувано, но няма да се изненадам, съдейки по играта в парламента, която вчера изигра правителството, да се стигне до отхвърляне и Тереза Мей да принуди депутатите да подкрепят нейното споразумение. Ако това не се случи, то тогава ще има удължаване, но то ще бъде в ръцете на ЕК и ако Брюксел е последователен в политиката и риториката си ще го откаже, защото няма никаква причина за удължаване на срока.