Тома Биков, избори, ВНС, Андон Балтаков, Тома Биков, Закон за радиото и телевизията, обществени медии

Тома Биков за FN: Шефът на БНР не е наясно как се води диалог по даден закон

Сюжет от кухнята на медиите прикова общественото внимание. Проект за изменение на Закона за радиото и телевизията и по-точно два момента в него, предизвикаха острата реакция на генералния директор на БНР Андон Балтаков и той обяви, че ще подаде оставка. Наред с това той поиска и оставката на министъра на културата Боил Банов.

Мотивите на Балтаков намериха поддръжници в лицето на опозицията в Народното събрание, които използваха момента и също поискаха оставката на Банов. От ГЕРБ категорично отхвърлиха твърденията, че върху ръководството на Националното радио е оказван политически натиск. Шефът на радиото беше поканен в СЕМ, от където изразиха надежда той да преосмисли решението си до 1 ноември. А денят завърши с декларация от служителите в радиото, в която поискаха отлагане на приемането на закона.

Как се стигна до тази ситуация и от какво беше предизвикана? Има ли начин да се разплете възелът с финансирането и контрола на обществените медии? Отговорите на тези и още въпроси по темата от депутата от ГЕРБ и член на Комисията по култура и медии Тома Биков. Вижте!

– В обществото остана усещането, че нещо в предложението за промени в Закона за радиото и телевизията не е взето като решение достатъчно прозрачно. Защо?

  • Няма такова нещо! Аз съм крайно изненадан от неадекватната реакция на генералния директор на БНР. Първо, имаше сформирана работна група към Министерството на културата, в която той лично участваше, както и представители на всички големи електронни медии, АБРО и медийни експерти. Тази работна група подготви законопроект, чиято основна цел беше да определи начина на финансиране на обществените радио и телевизия. Поводът беше тежкото финансово състояние, в което се намира БНТ, а и БНР донякъде.

В рамките на работната група тази задача беше изпълнена и практически начина, който се финансират обществените медии и контролът, който се осъществява върху харченето на средствата беше регламентиран.  Защото аз твърдя, че от 1990 година до момента липсва какъвто и да било контрол върху разходите в БНТ и БНР. Сега има такъв механизъм, който финансира мисията на тези медии като обществени и предварително генералните директори ще трябва да имат план и програма за разходването на тези средства. Отделно от това са перата за капиталови разходи, заплати и т.н.

– Това каква връзка има с назначаването на Управителните съвети на двете медии?

  • Очевидно за господин Балтаков това е по-важният въпрос. Тези два текста, заради които той поиска оставката на министъра на културата са свързани с увеличаване на мандата на генералния директор от 3 на 5 години и възможността всеки генерален директор да предлага на СЕМ свой Управителен съвет. Тези два текста бяха консенсусни.

Когато през лятото Вежди Рашидов внесе тези промени, избухнаха протести, които и днес продължават всеки петък пред сградата на БНТ. Тогава аз не чух какво мисли господин Балтаков, нито господин Кошлуков. Ако г-н Балтаков сега е разбрал, че ние сме оттеглили тогава тези текстове, защото определено те са проблемни за определени политически формации (визирам „Демократична България и БСП), то явно не е следил достатъчно внимателно процеса.

Ние желаем този законопроект да бъде подкрепен от максимално широк кръг от партии и граждани. И ако г-н Балтаков много държи на тях, то той може да потърси подкрепа и в опозицията. Ето защо казах в началото, че реакцията му е неадекватна – първо, защото този законопроект изобщо не е в парламента. Той е оставен за обществено обсъждане и всеки може да си кажи мнението за него.

БНР одит Сметна палата ГЕРБ

– Да, но поискаха оставката конкретно на министър Боил Банов?

  • Това е първият директор на обществена медия в света, който иска оставка на министър и изобщо отправя политическо искане за оставка. Той може да има мнение по въпроса  и бих го разбрал, че не е съгласен да работи с когото и да било – но това при положение, че законът е приет. А той още е на обществено обсъждане, после ще влезе в Комисията по култура и медии, после в пленарна зала на първо четене, после между първо и второ четене всеки депутат може да внесе изменения и на второ четене тези предложения да бъдат приети или отхвърлени. Така се случва този процес.

За мен, в лично качество, след това изказване на г-н Балтаков, разговорът с него приключи. Аз отказвам да участвам в подобен тип разговор, в който да бъда рекетиран или поставян пред ултиматуми.

– Няма ли да ви се наложи, след като законопроектът влезе в Комисията по култура и медии, на която сте член?

  • Да, но аз няма да подкрепя тези две предложения, които г-н Балтаков иска. Просто защото смятам, че не това е начинът да се води диалог за някакъв закон.

– Г-н Биков, но работещите в БНР подкрепиха шефа си и поискаха отлагане на законопроекта?

  • Аз не знам дали те си дават сметка, че отлагането на приемането на този закон, означава, че той няма да бъде гледан от този парламент, а може би и от следващият. Защото не се знае кога и дали ще му дойде времето в следващото Народно събрание.

– А нямаме ли ангажимент към ЕС в определен срок да вкараме изискванията на Директивата в нашето законодателство?

  • Няма връзка толкова с Европейската комисия, колкото с нашите си вътрешни проблеми –  на финансирането и контрола на финансите на обществените медии. Това е огромен проблем за тях. Те работят със закон от 1999 година, който няма нищо общо с настоящата реалност. Там дори не е посочено какво е обществена медия, каква е мисията й, не е отчетено присъствието на частни медии и т.н.. Няма ги вероятно около 60% от нещата, които съществуват в момента. И нашата цел беше тази. Правихме закона не толкова с някакви революционни промени, а по-скоро се стремяхме да стигнем до максимално приемлив вариант за всички страни. И съм на твърдото мнение, че сме успели.

– Кои са мерките, които са навременни или закъснели за прилагане в националното законодателство по отношение на медиите?

  • Според мен целият закон е безкрайно закъснял. Вече казах, че взехме повод от това, че БНТ беше навлязла в една много тежка финансова ситуация. Но това беше само повод – причината е, че този закон трябваше да бъде приет преди 10-тина години, защото е крайно амортизиран, поправян на парче, от време на време в някакви негови части. Но никога не е всеобхватно поглеждан. Самият господин Балтаков казва, че по отношение на финансирането е направено много и той е съгласен. Но не е съгласен конкретно с тези два текста. Можеше да поиска среща с Комисията по култура и медии и със самият министър Банов, където да му бъде обяснено защо оттеглихме тези текстове.

СЕМ БНР БНТ Хоризонт Силвия Великова Волен Сидеров БНТ Референдум

– А как се променят ролята и функциите на СЕМ в този законопроект?

  • Това пак е свързано с финансирането на медиите. СЕМ ще разглежда и подобрява различните проекти за предавания в контекста на обществената функция на тези медии, оттам ще минава финансирането. Имаме спор с колегите от БСП, които искат това финансиране да минава през т.нар. Фонд за радио и телевизия, който ние премахваме в този закон. А го премахваме, защото този фонд не работи. През 1999 година е предвидено в него да се събират такси от българските граждани – нещо, което няма как да стане. Тяхното предложение е от държавния бюджет да се отделят пари, които да отиват в този фонд. Което означава нова административна структура. Нашето предложение е тази дейност да се извършва от СЕМ, която така или иначе съществува като структура.

– А не се ли опасявате, че ще ви обвинят в цензура и намеса в редакционната политика на медиите?

  • Напротив, много ясно са очертани правомощията на СЕМ по отношение на редакционната политика. Тя по закон е напълно свободна стига да не нарушава някои нравствени и други норми.

– Да направим уточнението – това нали не се отнася до частните медии?

  • В новият закон почти не са направени промени по отношение на частните телевизии. Самите те подкрепят този законопроект през АБРО, които участват в работната група. Но големият фокус и акцент е върху обществените медии и най-вече върху начинът, по който се финансира тяхната обществена мисия. До сега се финансираше количествен принцип – брой часове програма, което е доста социалистически подход.

– А сега на качеството ли ще наблегнем?

  • Ще наблегнем на различните пера в мисията им. Например, Националното радио освен, че прави новини и предавания има и шест оркестъра, радиофонд, който трябва да се дигитализира. Всяко едно от тези неща ще може да се финансира на проектен принцип, когато предварително ръководството на радиото или телевизията предоставят своето виждане как да се развива всяка една от тези дейности и СЕМ вземе решение, че това е ефективно и полезно за съответната медия. Това е съвместна работа – не е нито цензура, а механизъм за контрол за харченето на обществените средства и по-добра организация в работата на ръководството на съответните медии.

– Какви са новите моменти по отношение на собствеността на електронните медии?

  • Не мисля, че има съществени промени. Като цяло не смятам, че в Закон за радиото и телевизията трябва да се набляга толкова на този въпрос, защото собствениците на електронните медии – радио и телевизия, на практика са ясни.

– Това е така за телевизиите и радиата, но в никакъв случай не се отнася за интернет сайтовете.

  • Това е съвсем друг въпрос. Нашият акцент в този случай е много повече към радиото и телевизията. А сайтовете са предмет на друг огромен въпрос, който трябва да се разглежда по друг начин. Те не са дефинирани толкова добре, а собствеността им е в закона за печата. Но не се сещам за пример, който да е постигнал пълна прозрачност на този тип среда, защото тя е огромна и необхватна и не е по силите на един единствен контролен орган.

Ако визирате сайтовете за фалшиви новини, които нито един от тях няма собственост, аз смятам, че действията срещу тях не са предмет на медиен закон. Това практически е черен бизнес – извън закона, и той трябва да бъде разглеждан в други закони, а не в медийните, защото това не са медии.

- реклама -