Тома Биков, ГЕРБ, президент, кандидат, обединител

Тома Биков: ГЕРБ или Продължаваме Промяната имат интерес от катастрофата в ДБ?

Тома Биков, Фейсбук:

Обвинението на Христо Иванов, че ГЕРБ сме виновни за решението на ЦИК да не регистрира листата на Демократична България в Стара Загора, ме провокира да напиша нещо, което мислех от дълго време, но все не намирах смисъл да напиша.

Ще започна с това, че уважавам Христо Иванов не като съюзник, а като опонент. С него сме били и съюзници, и опоненти. Затова имам необходимия опит да преценя, в коя позиция е по-ефективен. На второ място съзнавам, че моето мнение по никакъв начин не е от значение за демократическата общност, която симпатизира на Христо. Зная, че от години тази общност ме мрази или в най-добрия случай ме презира. Въпреки това, аз продължавам да уважавам хората, които се асоциират с нея, защото те, както всички останали българи, имат право на своите мнения, пристрастия и емоции. Те, както всички останали българи, имат право да бъдат адекватно представлявани от своите политически лидери, да отстояват своите разбирания и да ги изразяват, така както намерят за добре.

Ето една мисъл на Освалд Шпенглер, която много харесвам. Тя гласи, че политиката не се занимава с истини, а с факти. В това се коренят екзистенциалните проблеми, пред които днес се е изправила Демократична България. Екзистенциалният проблем на колективното лидерство на „Демократична България“, не се състои в неспособността да регистрира листата си в Стара Загора, а да разграничи своята истина от очевидните факти. Тяхната истина е, че ГЕРБ, със своите трима члена в ЦИК (избирателната комисия има 15 члена и е назначена лично от Румен Радев), иска да затрие формацията, която доскоро изразяваше монолитно вижданията на демократическата общност. Казвам до скоро, защото от няколко седмици, в политическото пространство има и друга формация, която изразява тези виждания. Това е проектът на Кирил Петков и Асен Василев.

Очевидният политически факт е, че и да искат, ГЕРБ не могат да унищожат „Демократична България“. Не само, защото имат 3 от 15 гласа в ЦИК, но и защото отдавна партията не се бори за общи гласове с формацията на Христо Иванов. Това правят други формации и техният успех, тепърва ще се гради върху политическата смърт на „Демократична България“. Така както, самата „Демократична България“, беше изградена върху политическата смърт на Реформаторския блок.

Още по-очевидният политически факт е, че някой в „Демократична България“ е направил груби технически грешки и се е опитал да регистрира листата в Стара Загора в последния момент, без да си подсигури необходимото време за реакция при проблем. И този някой не е Бойко Борисов, а е някой от лидерите на „Демократична България“. Разбира се, някой от тези лидери, днес има полза, по стар обичай да обвини Борисов за собствената си неадекватност.

Причините „Демократична България“ да регистрира в последния момент листата си в Стара Загора могат да бъдат две. Първата е, че ръководството на формацията е редило тази листа до последния момент и не е имало физическата възможност да даде пълномощно на хартия. Втората е, че ръковоството на коалицията, не е имало доверие на местната си структура и е изпратила пъномощното с електронен подпис, за да пристигне до конкретен човек, на когото има доверие. И в двата случая, става въпрос за тежък вътрешен проблем, който няма нищо общо нито с Бойко Борисов, нито с неговия модел, нито с борбата срещу мафията и корупцията. Толкова за Стара Загора.

По-важен е въпросът, защо се стигна до ситуацията, от формация с перспектива да стане първа или втора политическа сила, „Демократична България“ да се окаже в положение на вътрешни скандали, които я водят до състояние на полуразпад.

Тактическият отговор на този въпрос е – защото се появи формацията на бившите служебни министри на Румен Радев Кирил Петков и Асен Василев. Тази формация, а не ГЕРБ спря възходящия тренд на „Демократична България“. И това го знаят много добре и Христо Иванов, и Атанас Атанасов, които публично обясняват, че „Продължаваме промяната” са техни съмишленици. Ако хората от новия политически проект бяха съмишленици на Демократична България, щяха да се явят на изборите с техните листи, а не с регистрацията на „ВОЛТ“ и „Средна европейска класа“. Това също е очевидност, която лидерите на „Демократична България“ отказват да съобщят на своите симпатизанти.

Стратегическият отговор на въпроса, защо „Демократична България“ стигна до тук е, че нейните съпредседатели, така и не успяха да осъзнаят, че лидерството се състои не в това да следваш хората, които те подкрепят, а да ги водиш. Депутатите на „Демократична България“ носят огромна отговорност за това, че 45-ото и 46-ото народно събрание не успяха да излъчат редовно управление на страната.

Причината за огромната тежест на тази отговорност е, че от трите партии на протеста, формацията на Христо Иванов носеше най-силен идеологически и интелектуален потенциал. По тази причина от нея се очакваше най-много. Само, че лидерите на тази формация, предпочетоха да робуват на личния си политически комфорт, вместо да поемат персонална отговорност и да се окажат решаващ фактор за преодоляването на политическата криза.

Тази тяхна слабост и липса на потенциал да взимат непопулярни, но разумни решения, беше причината, в края на краткия мандат на 46-ото народно събрание, да бъдат унижавани от Станислав Трифонов и Тошко Йорданов и въпреки това да твърдят, че преговорите с „Има такъв народ“ все още са желани и възможни. Те се самозаблуждаваха последователно, че тяхната работа може да бъде свършена от Станислав Трифонов. Същият Станислав Трифонов, когото и те и цялото българско общество познават от 30 години.

С последното не искам да кажа нищо лошо за Трифонов. Единствено искам да подчертая, че ако Христо Иванов и Атанас Атанасов са си въобразявали, че той е нещо различно от това което е, или са наивни или нямат връзка с реалността. И в двата случая обаче, движението им спрямо Трифонов, и опитът им да заобиколят предизвикателствата вместо да ги преодолеят, завършиха с катастрофа.

В тази своя самозаблуда, те въвлякоха, и след това разочароваха, стотици хиляди свои избиратели, които трябваше да се срамуват от униженията, на които бяха подложени собствените им лидери. Обяснението на всичко това беше още по-унизително. То не съдържаше признание за грешка или самоанализ, а се състоеше в клишето: „За всичко е виновен Борисов! Приемаме всички тези унижения, за да го унищожим!”

Само, че Борисов не е унищожен и партията му вероятно ще спечели престоящите избори. Защо тогава бяха всичките унижения с Трифонов? И днес, след като ЦИК, с гласовете на ИТН, БСП и формацията на Мая Манолова, отхвърли регистрацията на листата на „Демократична България“, Христо Иванов обвини за това само ГЕРБ!

Тук идва въпросът, ами ако не ГЕРБ, а някой друг има полза от това Демократична България да се провали и разпадне? Кой би спечелил от отлива на гласове от „Демократична България“ – ГЕРБ или „Продължаваме промяната”? Кой би спечелил ако формацията, която подкрепя Лозан Панов катастрофира преди изборите – Румен Радев, който преди кандидатурата на Панов си мислеше, че ще спечели на първи тур, или Анастас Герджиков, който има полза от това Панов да отнема гласове от Радев? Отговорите на тези въпроси оставям на Христо Иванов и Атанас Атанасов, в случай, че излязат от състоянието на самохипноза, в което се намират от известно време. Ще им кажа само едно – чегъртат ви и този, който ви чегърта не е Борисов.

Накрая ще обърна внимание на още нещо. Пред бТВ, Иван Костов обяви, че Кирил Петков и Асен Василев говорят неистини. Той, сякаш направи това свое изказване, за да ориентира Христо Иванов и Атанас Атанасов от къде идва опасността за тях и формацията им. Бившият премиер изрече това, което Христо и Атанас знаят много добре, но нямат смелост да го изрекат публично вече няколко месеца. Костов може и да е обвиняван (справедливо или не) в много грехове, но никой не може да го обвини в липса на лидерски потенциал, политическа далновидност и смелост да посочи директно истинския си опонент.

Ролята на лидера е да разпознава опасностите и да ги предотвратява. Да може да различи потенциалните си съюзници, от потенциалните си опоненти. Да взима решения, които в настоящето, може и да изглеждат спорни, но в бъдещето биват припознавани като разумни. Да жертва политическия и личния си комфорт, за да постига целите, които политическата му общност си е поставила. Да е готов да плаща политическа цена за осъществяването на тези цели. Да вдъхва самочувствие на симпатизантите си, а не да ги поставя в унизително положение. Това сякаш не достига на „Демократична България“. И затова не са виновни нито Борисов, нито Костов.

 

- реклама -