Тодор Ковачев, Innerglow, Иван Лечев, Гласът на България,

Тодор Ковачев от Innеrglow за FN: Впечатлен съм от отбора на Иван Лечев в „Гласът на България“, конкуренцията ще е голяма

Тодор Ковачев е в отбора на Иван Лечев в „Гласът на България“.

Тодор Ковачев е на 29 години, от София.  Има две големи страсти – музиката и спортната журналистика (пише и ревюта за кино и музика). Освен че работи в медия, прави авторски електронен рок със своя група Innerglow. За него „Гласът“ е шанс да види как ще се справи на сцена, по-голяма от клубната.

 За сцената на „Гласът на България“ Тодор избира Desire на U2.

Михаела Филева се обръща първа, Иван Лечев – в последната минута. След като разбира, че Тодор има група, китаристът на ФСБ се шегува, че самият той също свири в свободното си време. За да привлече участника в отбора си, Лечев му подхвърля идеята на по-късен етап да застане до него с китарата си.

Тодор избира Лечев.  

Музикантът пише за кино, спорт и е от семейство на кинаджии. Баща му е оператора Владислав Ковачв, а чичо му е Олег Ковачев – актьоррежисьор и оператор.

Тодор е вокал на българската група Innerglow.

Звученето на групата съчетава силно застъпено електронно влияние, с поп, денс и фънк елементи. Вокалите са ярко изразени и мелодични.

Innerglow са: Тодор Ковачев – вокали и кийборд, Иван Даскалов – бас, Матей Христосков – ударни и Петър Желев – китара.

Четиримата млади музиканти създават собствени песни с различно и модерно звучене.

Какво сподели Тодор пред Flashnews за участието си дотук в „Гласът на България“…Вижте!

–  Поздравления за първия ти голям успех в „Гласът на България“ по bTV! Иван Лечев и Михаела Филева буквално се бориха да те спечелят в своя отбор. Очакваше ли да предизвикаш такъв фурор?

– Мислех повече за публиката, отколкото за журито. Защото предполагах, че ако грабна публиката, това ще направи впечатление на толкова опитни музиканти каквито са всички членове на журито. Вероятно така стана.

– Защо избра Иван Лечев?

– Най-логично беше да избера него. Въпреки че, когато се изправиш пред истинската дилема на сцената е доста трудно. Нямаше как да не избера него, не само защото е изключителен китарист, но и защото е представител на този вид музика, заради който аз преди доста години съм хванал китарата.

– Каза, че си дошъл в „Гласът на България“, за да видиш какво е да си на голямата сцена. Как ти се стори? Хареса ли ти повече от сцените по клубовете?

– С групата ми „Innerglow“ сме свирили не само в клубове, но и по големи фестивали. Имали сме изяви пред доста голяма публика. Спецификата на сцената на „Гласът на България“ обаче е различна. Освен четирите обърнати с гръб стола и публиката, особеното е, че бендът не е до мен, а по-назад. Това е съществена разлика от начина, по който аз съм свикнал да бъда на сцената. За мен най-естественото е барабанистът да е до мен и да усещам вибрациите на палката, когато удари. Тук имаш само 2 минути пеене и в тях трябва да спечелиш публика и жури, да им кажеш всичко, което искаш в 120 секунди.

– Ти си вокал на групата „Innerglow“. Разкажи повече за вашата работа и има ли бъдеще рок музиката в България?

– Ние сме заедно на сцената от около 2 години, въпреки че всеки от нас се занимава с музика от доста години. Направихме „Innerglow“, за да създаваме собствена музика в някакъв смел стил – хем рок, хем да е повлияно от нашите любими изпълнители от 60-те, хем да звучи модерно. С всяко ново парче стигаме до все повече хора. С групата залагаме на авторска музика. Щастлив съм, че в „Гласът на България“ ще мога да пея кавъри на любимите си песни, нещо което съм изоставил последните години.

– Занимаваш се със спортна журналистика и музика едновременно. Кое от двете ти харесва повече?

– Всеки един от групата ни съчетава правенето на музиката и с друга работа. Аз съм щастливец, че имам две професии, които обичам. Това води до известно безсъние и липса на време за други странични неща. Спортната журналистика ми дава много, но журналистиката като цяло ми е страст. Преди пишех за култура, а сега се занимавам с филмова критика. Често през деня съм музикант, през нощта – журналист.

– Киното също е твоя страст, а и произхождаш от семейство на кинаджии. Възможно ли е и ти да се насочиш към нещо подобно някой ден?

– Като малък, когато бях на 10 години, участвах в един сериал – „Сламено сираче“. Така че съм опитал и това, но то си остана в миналото. Сега ми харесва да съм от страната на рецензента.

– Помага ли самочувствието в риалити форматите? Според теб харесва ли се то на зрителите?

– Не мисля, че съм показал особено самочувствие. Конкретно за размяната на реплики с треньорите – това е част от шоуто, за да стане по-интересен самият контакт с журито. Ако не бях провокирал Иван Лечев, той може би нямаше да ми предложи съвместно изпълнение с китара. В крайна сметка идеята е да има двустранен контакт и интерес. Така, както ние се борим за журито, така и те да се състезават за нас.

– Докъде смяташ, че ще стигнеш в „Гласът на България“?

– Виждам как се оформя отборът на Иван Лечев и съм доста впечатлен. Ще бъдем доста силен отбор и конкуренцията ще е голяма. И в останалите отбори има доста силни изпълнители. Когато чуя как пеят другите участници си давам сметка, че конкуренцията е много сериозна – не само в моя отбор.

– Ако спечелиш „Гласът на България“, в какъв стил ще е първата песен, която ще пуснеш на пазара?

До финала на шоуто имам още много път да извървя, но няма да скрия, че се надявам да се стигна до там. В крайна сметка аз искам да правя музиката, която харесвам. Участието ми в „Гласът на България“ ще ми даде много. Мога да черпя опит и вдъхновение от извора, което е безценно. Наградата и успехът в едно такова състезание имат различни измерения, оценявам участието си като шанс. Паралелно с това с групата ми продължаваме да работим.

- реклама -