„Аз съм най-студенокръвния кучи син, който някога ще срещнете.“
Думите са на Тед Бънди – един от най-ужасяващите серийни убийци в САЩ, а неговите престъпления определено доказват самооценката, която си прави.
През пролетта на 1974-та година щатската полиция изпада в паника, след като млади момичета от колежи във Вашингтон и Орегон започват масово да изчезват. Профилът им е един и същ – на възраст между 17 и 19 години, красиви и с дълга тъмна коса. Във времето, в което ДНК тестовете все още не са навлезли в криминалистиката, единственото, което полицията има са свидетелски показания.
А, те разказват, че всички изчезнали момичета отишли да помогнат на висок и красив млад мъж. Той се явявал пред тях с превързана ръка и ги молел да му помогнат да извади купчина книги от своя кафяв Фолскваген костенурка. Не минава дълго време и труповете на отвлечените красавици започват да се появяват в различни гористи и планински местности.
Тед Бънди – Лудият некрофил
Историята на най-популярния щатски убиец смразява кръвта. Той напада жертвите си, пребива ги жестоко, след което обикновено ги довършва или с брутални удари в главата с метални предмети или ги удушава. След което започват и сексуалните гаври. Самият Тед Бънди признава преди да седне на електрическия стол, че често се връщал при убитите жени и правил секс с разлагащите се трупове.
Някои от полицаите, работещи по неговия случай смятат, че той е започнал да убива още на 15 години и го свързват с няколко случая на изчезнали момичета, но така и не успяват да докажат ранните му престъпления. Истината е, че никой не може да каже колко точно са жертвите на Тед Бънди – той постоянно предоставя противоречива информация по време на многото разпити и интервюта, които дава на пресата след залавянето му. Преди екзекуцията признава, че е убил 30 жени, но подозренията са, че бройката е много по-голяма.
Тед Бънди е роден през 1946 година.
Според твърденията на майка му, бащата бил моряк, който я прелъстил и изоставил. За да избегне социалната стигма в онези години, тя отива да живее при родителите си, като семейството лансират версията, че бабата и дядото на детето са негови родители, а то е брат на майка си. Някои техни близки подозират, че е възможно бащата на Тед наистина да е бил дядо му, който бил насилник и постоянно малтретирал съпругата и дъщерите си. Самият Бънди разбира, че е син на сестра си едва когато е в колежа и е на около 23-24 години. Тогава той изживява и първата си голяма криза след като е зарязан от приятелката си, която смята за любовта на своя живот.
Тед Бънди бил голям красавец и лесно подмамвал жертвите си със своя чар. Освен превързаната ръка, той използвал и друг трик – ходил с патерици и лъжел, че е със счупен крак. Обикалял студентските градчета и плажовете, където с усмивка молел младите момичета за помощ да извадят нещо от автомобила му.
На по-късен етап той е нападал и по-зрели жени, а също така започнал да нахлува и в домовете и общежитията на своите жертви. Паралелно с убийствата и некрофилските си прояви, Бънди извършвал и други престъпления – кражби на коли, пари и вещи. През цялото време той бил прилежен студент, няколко пъти дори успявал да си намери и престижна работа, основно около различни политически фигури. Паралелно с убийствата, той се радвал на голямо женско внимание и имал връзки с различни жени.
Според разследващите първото му признато престъпление е когато е на 27 години.
Една нощ Тед Бънди влиза в приземен апартамент, в който живее 18-годишната танцьорка Карен Спаркс. Той разбива главата на спящото момиче с тръба, след което я изнасилва брутално с парче метал от собственото й легло. Карен оцелява след като прекарва 10 дни в кома, но до края на живота си остава с тежки ментални и физически увреждания.
През 74-та Тед Бънди става студент по право в щата Юта. Още преди да се премести, въз основа на свидетелски показания полицията разпространява негов портрет, нарисуван от криминален художник. Няколко души информират полицията, че са разпознали младия мъж – сред тях са началничката на Тед, професор по психология, който му е преподавал и Елизабет Клопфер, която по това време била официалната му приятелка. Но, в този период властите получили около 300 различни обаждания и нямало как да се фокусират върху всички сигнали.
Месец след пристигането на Бънди в колежа в Солк Лейк Сити в Юта започва нова серия от изчезвания на млади жени
Само през октомври същата година Тед убива три момичета – намерени са пребити, изнасилени и удушени с найлонови дамски чорапи. По-късно убиеца разказва, че имал различни ритуали, които извършвал с жертвите си след като умрат – освен некрофилски секс, той обичал да мие косите им със шампоан.
По това време Елизабет Клопфер отново звъни два пъти на полицията в Солт Лейк за да изкаже съмненията си, че приятелят й може да е убиеца. Тя обаче не прекратява отношения с него и двамата продължават да имат връзка, като Бънди няколко пъти я посещава в Ситаъл. Тогава униформените вкарват името му в списъка на заподозрените, но на този етап нямат никакви доказателства, с които да го свържат с престъпленията.
При едно от отвличанията в този период, жертвата е 18 годишната Каръл ДаРонч.
Тед Бънди се представя пред нея за полицай и я информира, че колата й е била открадната. Той я кара да се качи при него, за да отидат в шерифския офис и да подаде сигнал. Не след дълго обаче Каръл става подозрителна, защото пътя, по който се движат не отива към полицейското управление. Усетил това, Бънди решава да сложи белезници на ръцете й.
Тъй като шофира, а момичето се бори с него, вместо двете й китки, той закопчава само едната й ръка и така Каръл успява да отвори вратата и да скочи в движение. Само няколко часа по-късно бруталния убиец отвлича и убива друго момиче, а на паркинга, където е видяна за последно е открит ключа за белезниците. По-късно Каръл ДаРонч става един от основните свидетели срещу Бънди.
През следващия месец усетил надвисналата опасност да бъде разкрит, Тед Бънди изоставя Юта и започва да убива жени в щата Колорадо.
По това време полицията във Вашингтон търси начин как да обработи данните за всички заподозрени. Решават да използват една от първите компютърни системи, в която слагат цялата информация, с която разполагат – свидетелски показания, притежатели на автомобил Фолскваген костенурка, регистрирани сексуални насилници и тн. След което задават на компютъра да намери съвпадения. От хилядите имена, списъка със заподозрени се свива до 26 човека, а сред тях е и Тед Бънди.
Той е арестуван край Солт Лейк сити на 6 август 1975-та.
Патрулиращ полицай го хваща да обикаля край студентско общежитие, а когато го вижда, Тед Бънди форсира колата си с бясна скорост. При обискана автомобила му, униформения намира вътре ски маска, още една маска направена от дамско бельо, белезници, железен лост, въжета, торби за боклук, разбивачка за лед и още други неща, които Бънди е използвал за убийствата.
Тогава офицера прави връзка между описанието дадено от отвлечената ДаРонч, телефонните обаждания на Клопфер и свидетелските разкази за мъж с кафяв Фолксваген. За съжаление полицията няма доказателства и е принудена да освободи заподозрения, но го поставя под 24-часово наблюдение. Тогава Тед Бънди прави грешката да продаде колата си и тя попада в ръцете на ФБР, които я разглобяват и намират в нея косми и друг генетичен материал, съответстващ на някои от жертвите.
Когато го показват на Каръл ДаРонч и още няколко свидетели, те моментално го разпознават като мъжа с отвличанията.
И така най-сетне прокуратурата има в ръцете си убиеца. На Тед Бъд е определена гаранция от 15 хиляди долара, която родителите му плащат. Между временно започва и първия процес срещу него, като в този период той продължава да живее в дома на приятелката си Клопфер, за която не подозира, че е подавала сигнали в полицията. За съжаление не успяват да се съберат достатъчно доказателства и Бънди е осъден само за отвличането и нападението над ДаРонч, като присъдата е от 1 до 15 години. Вече в затвора, прокуратурата му повдига обвинение за едно убийство.
Бягствата от затвора
Тед Бънди успява да избяга на свобода не веднъж, а два пъти. Първият път е от затвора в Аспен. По негово желание е назначен към адвокатския си екип като защитник. При едно от изслушванията той иска да се запознае с материали в библиотеката. С разрешение от съдията са му свалени белезниците и Бънди скача от втория етаж през прозореца. Заловен е от полицаи шест дни по-късно.
Далеч по-драматично обаче е второто бягство. В продължение на няколко месеца Бънди копае дупка в тавана на килията си, докато другите затворници се къпят. Отслабва с 16 килограма за да може да се промуши през отвора. На 30 декември 1977-ма, той се възползва от коледните празници, когато повечето охранители са в почивка и бяга през дупката, която води до апартамента на един от началниците на затвора. Той е на вечеря със съпругата си, Тед облича неговите цивилни дрехи и след няколко минути е на свобода на улицата. Минават близо 24 часа преди изобщо да открият липсата му.
С крадени коли Тед Бънди започва да обикаля различни щати.
Първоначално имал намерение да се сдобие с фалшиви документи и да започне нов живот, без престъпления. Още при първата работа, за която кандидатствал обаче му поискали свидетелство за съдимост. И убиеца разбрал, че плановете му за светло бъдеще са обречени на неуспех.
Същата вечер той влиза в студентско общежитие във Флорида, където само за 15 минути убива последователно две момичета, които после изнасилва с металната тръба, с която е разбил главите им. Други две жени се спасяват само с тежък побой, тъй като приближаваща към прозореца кола осветява помещението преди Тед да успее да ги умъртви.
След като бяга, той влиза в друго жилище през няколко преки, където напада и изнасилва още една жена. Два месеца и половина след бягството е заловен от полицай, който случайно го спира за проверка. В крадения ван са намерени 21 чужди кредитни карти, различни вещи на нападнатите жени и оръжията на престъпленията му.
Първоначално прокуратурата успява да го склони да признае три убийства, за които да получи присъда от 75 години.
Тед Бънди се надявал, че след няколко години част от доказателствата срещу него ще бъдат унищожени, а свидетелите ще се загубят и тогава ще може да обжалва присъдата си и евентуално да излезе на свобода. Но, в последния момент се отказва, защото не може да застане пред света и да се признае за убиец. Започват серия дела срещу Бънди в различни щати. При едно от съдебните заседания той обявява, че иска да се ожени. Избраницата е Карол Ан Буун – бивша негова колежка, с която убиеца почти през цялото време е поддържал интимни отношения. Бънди се възползва от законодателна дупка, според която ако брак бъде деклариран пред съдия, то той е длъжен да го обяви за легален.
Две години по-късно Карол ражда момиченце, като обявява, че бащата е Бънди, който междувременно вече е получил три смъртни присъди. Двамата твърдят, че са подкупили затворнически служител, който им осигурил място за интимност при едно от посещенията в затвора.
Изпълнението на смъртната присъда
Тед Бънди изкарва зад решетките 9 години. Има насрочени няколко изпълнения на смъртната му присъда, които обаче винаги са отлагани.
В крайна сметка на 27 януари 1989 в 7:16 сутринта той умира на електрическия стол на 42 години. Пред затвора има стотици хора, включително много полицаи, които не са на служба в този ден. Когато тълпата разбира за изпълнението на смъртната присъда, те започват да пеят и танцуват на близка поляна, дори има и заря.
Тялото на Тед Бъди е кремирано, а по негово искане праха му е разпръснат от мост във Вашингтон. Изтекли в пресата снимки след екзекуцията показват, че той е умрял с усмивка на лицето…
Зареждане ...