Буруджиева

Татяна Буруджиева пред FN: На която и дата да са изборите, ниската избирателна активност е предопределена

Изминалата политическа седмица премина на фона на консултациите, които държавния глава инициира във връзка с провеждането на изборите по време на пандемия. Те стартираха със здравните власти, минаха през ЦИК и завършиха със срещи с извънпарламентарни формации. Сред тях бяха партиите на Слави Трифонов и Цветан Цветанов, Отровното трио и Мая Манолова, както и „Възраждане“, по чието заличаване в момента тече дело. Присъствието на някои политици на „Дондуков“ 2 накара мнозина общественици да повдигнат въпросително вежда. Кой е редно да кани Румен Радев, имат ли тези консултации скрит подтекст и може ли от обсъдените на срещите идеи да се родят добри законодателни практики?

Отговорите потърсихме от политолога Татяна Буруджиева, която е и бивш депутат от левицата.

Какъв е вашия прочит на консултациите при президента до момента?

– За мен това е възможност за един по-добър синхрон по организацията на изборите. От консултациите става ясно, че различните партии, институции и субекти, които отговарят за изборния процес са започнали своите действия, но струва ми се, че консултациите са необходими за да се види и къде има нужда от по-сериозен синхрон. Освен това тези срещи смятам, че са важни, за да се очертаят полетата на нужните поправки в Изборния кодекс, които трябва да синхронизират действия налагани от специфичната ситуация със текстовете на ИК. Трябва да сме много наясно кое е валидното – примерно дали по време на избори ще доминира Кодекса или здравните протоколи, защото обстановката може да се промени всеки един момент и да имаме адекватност на законодателната уредба, за да не се окаже, че не можем да направим нещо, защото не е предвидена такава опция в законите.

Намирате ли логика или обяснение от подбора на партиите от т.нар извънпарламентарна опозиция, които бяха поканени и какво прозира зад това?

– Държавният глава преценява кого да кани и предполагам, че логиката е свързана с това, което прогнозират социологическите агенции. Но, трябва да кажем, че винаги е много сложно да се балансира с извънпарламентарните сили. Ако се върнем назад в годините, особено в 90-те, това беше един от проблемите, защото винаги се получаваше така, че на избори имаше много нови партии и не можеше да се гарантира равнопоставено положение за всяка от тях в изборния процес. Предполагам, че и за тези избори ще имаме подобен проблем, независимо от консултациите, независимо от срещите – просто няма физическа възможност за равнопоставеност, особено в медийното пространство. Първо защото по закон ИК може да задължи само БНТ и БНР да спазват определени правила, частните медии имат свободата сами да решават как да отразяват изборния процес. Но, предизборната кампания този път ще бъде максимално дистанционна, ще има по-ограничен формат на директния контакт с избирателите и е много важно максимално да се доближим до такава равнопоставеност.

Присъствието примерно на формация, чието възможно заличаване се гледа от съда не компрометира ли самата институция и консултациите?

– Същият проблем има и с регистрацията на новото ръководство на БСП например. Ако тръгнем така, ще стане много сложно. В партиите постоянно текат някакви процеси. В този случай съда не се е изказал още, така, че президентската институция не може да си позволи на тази база да не покани някого. На кметските избори „Възраждане“ имаше своите представителства за разлика от някои други партии, които и това нямаха.

Допускате ли вариант при който големите партии в НС няма да отзоват на покана на държавния глава за консултации? Знаят се обтегнатите отношения с ГЕРБ, ДПС също отдавна на са на страната на Радев и не го крият?

– Смятам, че не би било добре да откажат. Партиите си казаха своята позиция, както и президентската институция си каза позицията спрямо партиите, защото в случая с ГЕРБ президента е този, които пръв сне доверие от тяхното управление. Но, в конкретната ситуация не става въпрос за свикване на КСНС, а за консултации за изборите. И мисля, че ще бъде полезно да се състоят. Видяхме, че всички поканени до момента се отзоваха – включително имаше министри от ГЕРБ, техни кметове – така, че не би следвало да се получи някаква драма. Аз смятам, че логиката на тези консултации е президента да се срещне накрая с големите партии, защото те са тези, които могат да вземат най-сериозните решения. И именно те трябва да чуят всичко, което до момента са казали и предложили другите страни. Така, че има логика да присъстват, но ще видим.

Смятате ли, че след всичко, което се изговори на тези консултации – и със здравните представители и с ЦИК президента ще промени датата на изборите?

– Нямам впечатление някой категорично да се противопоставя на датата. Опасенията от здравна гледна точка са, че никой не може да прогнозира нищо и тук беше прав премиерът. Опасенията, предполагам включително на президента са, че ако се отложат изборите можем да се окажем в една по-тежка обстановка. Никой не може да предположи какво точно ще се случи. Трябва да сме наясно, че термини като отлагане или предварително насрочване не са коректни, защото да припомним на вашите читатели, че мандата на това Народно събрание изтича в края на март. След това парламента не функционира, така, че няма никаква логика да се отлагат изборите от тази гледна точка. А и те не се отлагат, защото има конституционен срок от около два месеца, в които просто се избира дата. Няма нито политически, нито здравни основания да се мисли, че 2-3 седмици разлика драматично би повлияло на изборите. Защото дори да са по-късно изборите, страховете на хората остават. Аз смятам, че ниската избирателна активност така или иначе е предопределена, така че въпросите са какво се прави и как хората ще биват убедени да отидат да гласуват, гарантирайки им минимален риск, който да не е по-различен от примерно това да отидеш да си напазаруваш. Големият проблем са комисиите – тези хора трябва да имат спокойствие и сигурност, защото те ще са онези, които ще са изложени най-дълго на риск. Когато и да са изборите тези два въпроса ще стоят на дневен ред.

Вие като политолог може ли да кажете кои са добрите идеи, които се чуха по време на тези консултации и кои трудно биха се имплементирали в нашата избирателна система?

– Добри идеи са тези, свързани с по-сериозна организация и координация между различните институции. Организацията, която не е само за изборния ден, защото не бива да забравяме, че се гласува един ден, но подготовката и резултатите отнемат много повече време. И разбира се промените, които бяха обсъдени около Изборния кодекс. Според мен няма да могат да се включат в българската практика идеи от типа избори в два дни, защото и без това имаме проблеми с доверието в изборните резултати. Ще имаме още по-голям проблем с легитимността заради ниската активност, ще имаме проблем и с доверието заради комбинираното гласуване с бюлетини и с машини. И всичко това си представете как ще се впише в едни избори в два дни – кой, къде и как ще пази резултатите, ще изпаднем в много тежки проблеми… Смятам, че излишното удължаване на избирателния ден също ще бъде трудно да се направи. Важно е в повече помещения да става гласуването, така, че комисиите да не са затруднени и да има в тях достатъчно обучени хора. А, пък след изборите трябва да се върви към някои по-стратегически действия – имаме изборната администрация, която съществува от толкова време и виждаме, че те всъщност на практика нищо не иска да свърши – спомняте си разправията как те ще бъдат натоварени с машините, сега как не могат да се натоварват и нямат база данни с обучените хора – казват това е работа на партиите. Тук стратегически трябва да се реши какви са отговорностите на тази огромна изборна администрация, която в такива моменти точно трябва да е на помощ. Иначе ако партиите и местните власти си правят всичко, тогава ние защо поддържаме тази администрация, за която се харчат много пари?

- реклама -