кожата

Татусът. Опасна мода или въпрос на стил – отговорите от първо лице в проучване на FN

Татуировката идва от дълбока древност. През различните епохи нейното значение се променя многократно под влиянието на културните и социалните фактори. Но интересът към нея се запазва и до наши дни. Нещо повече – в последните години той нараства, а татусите се превърнаха в неделима част от модната визия. 

Екипът на Flashnews проведе проучване сред млади хора, които се развиват в различни сфери на живота. Целта на допитването е да станат ясни мотивите им за болезненото разкрасяване.

Помолихме за максимално откровени отговори на въпросите ни, както и за снимков материал, който да илюстрира избора на анкетираните. Ето и резултатите:

Първият въпрос е свързан с причината, накарала младежите да направят първата си татуировка, а и следващите (ако има такива).

Не всички отдават еднакво значение на татуировките. За някои главният мотив е „винаги съм искал/а“, други се водят от любопитството да усетят „сладката болка“ от иглата, както и от тръпката от нещо съвсем ново и различно. „От скука“ беше може би е най-комичният отговор, който получихме.

кожата
Снимка: Никол Момчилова

Да си припомним времето, в което да бъдеш футболист и да нямаш татуировка, бяха две напълно несъвместими неща. Известните личности „омастиляваха“ кожата си, а  хората просто следваха примера на своите идоли. Най-смелите от участниците в проучването признават, че са се татуирали като предизвикателство.

Да погледнем и от другата страна на нещата – личен мотив, болка, житейски урок. Докато някои избират сълзите или физическата тренировка като средство да преодолеят болката, други изразяват душевните си терзания върху тялото си. Ивелина Николаева, студентка в HRC Culinary Academy, разказва, че всичките й татуировки са вследствие на нещо лошо, което е претърпяла. Лилия Кацарова, студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, споделя, че е подтикната от определено събитие и обичта към сестра си.

кожата
Снимка: Лилия Кацарова

Татуировките са една от възможностите да разкажеш на света кой си. Мастилото помага на Никол Момчилова, студентка в Нов български университет, да не забравя, че е важно да се впуска в трудните неща без страх и с много позитивизъм.

Искахме да разберем дали хората осъзнават, че това е нещо, което не могат просто да отмият с вода, когато им омръзне:

„Разбира се, това е целта, винаги да нося тези неща със себе си“, обяснява Паолина Лефтерова, студентка в СУ „Св. Климент Охридски“.

Да си признаем, изненадахме се от отговорите. Всеки от участниците беше отделил достатъчно време да се поинтересува на кой татуист да се довери, да обмисли идеята и самия дизайн на татуировките си. Кристиян Михайлов, готвач, напълно осъзнава перманентността на „кожните картини“ и именно това го кара да продължава да се татуира, докато има свободно място на тялото си.

„В нашия живот почти всичко е временно и да имаш нещо, което ще остане завинаги, е много хубаво“, споделя Никол.
кожата
Снимка: Никол Момчилова

С напредването на медицината и технологиите, съществуват много варианти една татуировка да бъде отстранена, в случай че вече е нежелана, но по думите на нашите анкетирани нито един от тях не би се подложил на подобна процедура.

Какво обаче се случва, ако един ден мастилото по тялото на анкетираните вече не им допада?

„Представете си да окачите любимите картини по стените на дома си. Мислите ли, че някога ще дойде момент, в който вече няма искате да бъдат там“, метафорично отговаря на въпроса Анжелика Евгениева, служител в заведение за бързо хранене.

Когато седнеш на стола и чуеш жуженето на машинката, трябва да знаеш, че моментът е настъпил и рискът е поет. Оказа се, че в повечето случаи татуировките символизират нещо значимо от живота на младежите и възможността някой ден да съжаляват за постъпката си, е нищожна. Но да приемем, че и такъв момент дойде – универсалното решение е поправка на стария татус или направата на нов отгоре му.

Радина Драгиева, студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, разказва, че това е част от нея, сякаш е родена по този начин.

кожата
Снимка: Радина Драгиева

Да помислим и за далечното бъдеще – когато кожата изгуби еластичността и блясъка си, появяват се бръчки и съответно татуировките променят вида си.

Този въпрос предизвика различни реакции. Някои отказаха да се затормозяват, като казаха, че „когато дойде време, ще му мислят“, други погледнаха от комичната страна, твърдейки, че ще бъдат „готини баби/дядовци“. За Лилия татуировките са „белег от младостта, сувенир от друго време, който винаги носиш със себе си.“

кожата
Снимка: Радина Драгиева

„Когато остарееш, много неща вече не изглеждат по същия начин, а и всъщност каква е гаранцията, че ще остарееш“, накара ни да се замислим Мишел Антонов, диспечер във фирма за тежкотоварни автомобили. Понякога наистина трябва да се довериш на максимата и да живееш за момента, което, разбира се, не е оправдание да извършиш безброй лекомислени неща.

Алтернативен вариант, при положение, че не желаеш да се подлагаш на интервенции, са дългите дрехи, които покриват тялото изцяло. В този случай ще трябва да смениш и локацията си, защото високите температури  и дългите ръкави съвсем не са добра комбинация.

Няколко души отбелязват, че когато остареят, подръпвайки кожата си и разказвайки истории на внуците си, ще разчитат на спомена колко добре са изглеждали на младини.

Като хора, които не са си правили татуировки, искахме да разберем какво е усещането, когато излезеш от студиото:

„Уникално, още тогава исках да си направя следваща“, спомня си Паолина.

кожата
Снимка: Паолина Лефтерова

Еуфорията остава в тялото ти в продължение на няколко дни, разказват анкетираните, можеш да почувстваш свободата и удовлетворението. Подобна постъпка те кара да се почувстваш по-смел, защото това не е нещо, което правиш всеки ден. Анжелика споделя, че чрез татуировките по някакъв начин успява да доизгради самоличността си.

„След като направих първия си татус, се чувствах като дете, извършило беля и ме беше страх да си призная. След това се превърна в мания“, разказва Габриела Неофитова, студентка по „Полиграфия“.

Поинтересувахме се и чий е дизайнът на татуировките на участниците.

кожата
Снимка: Мина Костова

Мнозинството призна, че са харесали модел в интернет, а след това са направили собствени корекции или са се посъветвали в професионалист. Татуистите често взимат отношение в дизайна, като предлагат алтернативи, доразвиват концепцията на клиента или сами измислят картини по дадените изисквания.

Някои от хората не се притесняват да използват напълно готови модели от каталог, списание или интернет, защото влагат собствен смисъл в него. Случва се и да съчетават собствени концепции за татуировките, които символизират даден момент или събитие, с чужди дизайни, когато се отнася единствено до естетика.

Оказва се, че да си направиш татуировка не е толкова елементарно и в никакъв случай не бива да е лекомислено. Изисква се време и внимание, за да бъде резултатът удовлетворяващ и то за дълго.

 

Най-важното е да бъдеш напълно сигурен в решението си, да си помислил за всички рискове, за да не си създаваш излишни неприятности по-нататък. А ние ти пожелаваме успех и се надяваме разказите на участниците в проучването ни да ти бъдат от полза.

И един любопитен факт

Жената с най-много татуировки по тялото си е Шарлот Гутенберг. Тя е на 69 години и заедно с приятеля й Чък Хелмке държат рекорд на „Гинес“ за най-татуираните възрастни хора в света. Тялото на Шарлот е покрито на 98,75% с най-разнообразни „сюжети“. Цялата история вижте тук.

Не забравяйте обаче и предупрежденията на дерматолога д-р Надежда Йонова:

кожата

„Ние, всички дерматолози, сме против татуировките. Първо, защото винаги има риск от инфекции. Чрез татуирането се предават тежки и дори нелечими болести като СПИН, сифилис, хепатит С. Причината е, че вече се нароиха множество студиа, а не е ясно дали в тях се използват стерилни инструменти. Второ – мастилото също е вредно, макар да се твърди, че се използват безвредни мастила. И не на последно място – младите хора често правят татуировки, от които се отказват в зряла възраст. Но премахването им е чрез дермабразио, което е много агресивна процедура, придружена с продължително лечение. Проблемът е, че децата пристъпват към татуировките твърде малки. Първите желания идват на 12 години заедно с пубертета. Тогава те се влюбват и решават да татуират пеперуда на задните си части, например. И там да е изписано името на техния любим. Но след това сменят партньора и той пожелава този надпис да бъде премахнат. Тогава нещата стават тежки. Аз обикновено съветвам децата, ако толкова много искат татуировка, да си направят временна. Но те обикновено директно пристъпват към татуиране, като не питат никого“.

С любезното съдействие на:

- реклама -
Flashlight gif 640×90