Търсите работа: В кои сектори се търсят най-много работници?

Търсите работа: В кои сектори се търсят най-много работници? Войната засега не се отразява на пазара на труда у нас, показва анализ на Института за пазарна икономика.

Войната в Украйна и последвалият я икономически шок заплашват да изтрият значителна част от възстановяването и ръста след пандемията.

Въпреки влошените условия на работа на редица компании

– най-вече зависимите от застрашените от конфликта доставки на енергийни ресурси – на този етап няма особени индикации за сериозни проблеми на пазара на труда, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика.

Публикуваните тази седмица данни от Наблюдението

на работната сила на НСИ за първото тримесечие сочат лек спад в общия брой на заетите спрямо предишното – от 3080 хиляди до 3068 хиляди лица за възрастовата група на 15 и повече години.

Заради свиването на населението обаче коефициентът

на заетост се подобрява с 0,1 пр.п. Доколкото зимните месеци обикновено са „дъното“ на заетостта в България обаче е трудно директно  да отдадем този спад на новия икономически шок, особено предвид че спрямо първото тримесечие на 2021 има ръст в общия брой на заетите с 40 хиляди души. Трябва да отчитаме и обстоятелството, че в първото тримесечие на 2022 г. попадат едва 5 седмици от военния конфликт,

който продължава и до днес, и по тази причина

можем да очакваме по-сериозно въздействие от него през второто тримесечие, където общата икономическа динамика е движена най-вече от последствията от войната, посочват от ИПИ.
На областно ниво динамиката е разнопосочна. Повечето области регистрират подобрение спрямо същото тримесечие на 2021 г., но има и значителни спадове, най-видими в Кюстендил, Сливен и Смолян.

Почти всички региони, където не са регистрирани

подобрения са сред онези, които понесоха по-тежък удар върху местната икономика в хода на Covid-19 кризата, а продължаващите им проблеми са знак за поява на по-трайни структурни проблеми с предлагането и качеството на работната сила и търсенето на труд. Същевременно най-висок ръст се наблюдава в по-слабо икономически развитите области, където все още има свободен трудов ресурс.

Прави впечатление и спадът на заетостта в Пловдив –

с над 3 пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., въпреки че регионалният пазар на труда остана относително незасегнат в хода на предишната криза. Важно е да отбележим също, че 12 области вече са надхвърлили стойностите

на коефициента на заетост от първото тримесечие

на рекордната за пазара на труда 2019 г., най-видимо във Варна (с 8,3 пр.п) и Кърджали (с 4,6 пр.п.). Това обаче не означава непременно голямо увеличение на броя на работните места заради големия спад на населението през изминалите две години, пише още в анализа.

Според икономистите разпределението на заетите

по икономически дейности ясно демонстрира пренареждането на икономиката в резултат на кризата и свиването в туризма и международните пътувания. Именно в сектора на хотелите и ресторантите се наблюдава най-големия

спад в броя на заетите – с 28% спрямо първото

тримесечие на 2019 г. или с над 40 хиляди души. Същевременно положителната динамика и високото търсене в строителството обуславят ръст на заетостта както в самия сектор, така и приблизителното удвояване на заетите в операциите с недвижими имоти.

Силна положителна динамика има както в

професионалните дейности (включващи част от аутсорсинга на бизнес услуги), така и в ИКТ. С други думи, въпреки големия дефицит на кадри – дефиниран като разминаването между декларираното търсене от компаниите и

броя на завършващите в тези професионални

направление на висшите училища,   дигиталният бизнес продължава да добавя нова заетост, при това с относително бързи темпове – в рамките на година заетите в ИКТ сектора са нараснали с 23%, до 124 хиляди души.

Поглед върху по-краткосрочните ефекти на

войната и влошаването на икономическия климат може да бъде намерен в месечните данни за безработицата от бюрата по труда. На този етап обаче и при тях няма индикации за влошаване, тъкмо обратното – през април 2022 г. броят на регистрираните безработни е намалял с над 5 хиляди души спрямо март, което води и

до спад на коефициента на безработица с 0,2

пункта до 4,6%. Свиването на безработицата през последния месец се наблюдава във всички области на страната, освен в София (област), където повишението е незначително.

В обобщение, последните достъпни данни

сочат към ограничено въздействие на „новата криза“ върху пазара на труда. Това по никакъв начин обаче не означава, че ако военният конфликт в Украйна – и съответно въздействието му върху цените и доставките на енергоносители и общата икономическа динамика – продължи, то засегнатите фирми няма да бъдат принудени да освобождават работници и да свиват заетостта, заключват от ИПИ.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено