Братислава споразумение ЕС САЩ търговско

Търговското споразумение със САЩ се отлага

ЕС: Постигането на споразумение за свободна търговия със САЩ тази година не е реалистично

Последният опит за постигане на споразумение между ЕС и САЩ за свободна търговия преди края на мандата на американския президент Барак Обама се е провалил. В това бяха категорични европейските министри на търговията след срещата им в Братислава.

Постигането на финално споразумение преди края на мандата на Обама не е реалистично“, заяви Петер Зига, министър на търговията на Словакия, която в момента ръководи ротационното председателство на ЕС.

Братислава споразумение ЕС САЩ търговско
Среща на търговските министри на страните от ЕС в Братислава

Вторият мандат на американския държавен глава изтича в края на тази година.

Амбицията на Обама

Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (TTIP)трябваше да стане едно от основните външнополитически постижения на Барак Обама.
От самото начало на преговорите проектът предизвиква силно недоволство в Европа заради секретността на преговорите, до които от страна на ЕС бяха допуснати чиновници от националните правителства, евробюрократи и представители на най-големите корпорации.

Защита на селскостопанската продукция

След като на 2 май 2016 г. холандският клон на „Грийнпийс“ публикува повече от двеста страници от предварителната версия на споразумението (14 от 30 глави), броят на протести срещу TTIP се увеличи драстично. Най-остро от политиците се изказа френският президент Франсоа Оланд, който каза, че страната му „никога няма да постави под въпрос своите основни принципи в областта на селското стопанство, културата и взаимния достъп до пазарите на обществени поръчки.“

Братислава споразумение ЕС САЩ търговско

Обществената кампания Stop TTIP, обединяваща повече от 500 европейски организации, счита, че в случай на споразумение в Европа ще бъдат намалени стандартите за безопасност на храните и опазване на околната среда, ще се увеличи безработицата, ще има намаляване на заплатите и сферата на социалните услуги ще бъде приватизирана от големия бизнес.
Особено чувствителен е този въпрос за производителите във Франция и Италия, които се опасяват, че пазарът на ЕС ще бъде запълнен с по-евтини продукти на американските конкуренти.
САЩ се стрелят да установят „принципа на предпазливостта“, който се използва в качеството на основа за регулиране в ЕС, когато производителят носи тежестта на доказване на липсата на вреда за здравето от продуктите, а подробен анализ на продуктите се извършва преди разрешението да бъдат внасяни в Европа. В САЩ се използва „принципът на научна обосновка“, при който стоките могат да бъдат внесени в страната, ако не се докаже фактът на възможно увреждане на човешкото здраве.
Съдейки по текста на слетите глави на TTIP, САЩ също така оказват натиск върху ЕС да позволи вноса в Европа на генетично модифицирани продукти и месо, отглеждани с използването на хормони и антибиотици.

Достъп до обществени поръчки

Американците не са съгласни да бъдат допуснати европейските компании на пазара на железопътни превози и градския транзитен трафик, до договори в областта на сигурността на въздухоплаването, както и до покупки за Федералното управление на авиационната администрация. Освен това европейците търсят по-широк достъп до обществени поръчки в редица американски щати, които не са включени в приложението към Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за държавните поръчки, както и за осигуряване на поръчки на големи американски градове.

Пазарът на услуги

Още един проблем е либерализирането на взаимния достъп до пазара на услугите. В ЕС достъпът на чуждестранни компании е ограничен до 250 вида услуги, включително такива сфери като комуникациите, образованието, транспорта и финансите. САЩ се опитват да убедят ЕС този списък значително да бъде съкратен, обещавайки в замяна да отстранят бариерите от своите пазари и да оставят само в девет сфери ограниченията за европейски компании (преди всичко финансите и здравеопазването).

Други препятствия

Единственият пробив по време на юлския кръг от преговори беше направен в сферата на финансите, когато ЕС предложи включването на този сектор в дневния ред на преговорите.
  • Подобни дискусии се водят и около телекомуникациите. В САЩ чужденци могат да са притежатели на не повече от 20% от акциите на телекомуникационните компании, но ЕС иска този праг да бъде вдигнат на 51%, за да могат европейските компании да откриват напълно принадлежащи им филиали в САЩ.
  • Противоречия предизвиква и сферата на енергетиката. Една от отдавнашните идеи на Еврокомисията е регулирането на доставките на втечнен природен газ (ВПГ) от Съединените щати и по този начин да се намали зависимостта на Европа от „Газпром“ – се сблъсква с правните пречки, които ограничават износа на втечнен природен газ от Източното крайбрежие на САЩ.
  • Също така ЕС иска да получи недискриминиращ достъп до инфраструктурата на САЩ за транспорт на петрол и газ, като в замяна предостави на американските компании същите възможности в Европа.
  • Освен това САЩ насърчават специална процедура за уреждане на спорове между чуждестранния инвеститор и държавата (Investor-State Dispute Settlement, ISDS), която предвижда прякото участие на чуждестранни инвеститори в спора за международен арбитраж без посредничеството на държавата. ЕС настоява на правото на правителството да ограничи възможността инвеститорите да оспорват всякакви мерки, наложени от правителството в рамките на процеса на ISDS – същият принцип е установен в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.
  •  Важен удар на проекта нанесе референдумът по въпроса за излизане на Великобритания от ЕС. Преди Brexit Дейвид Камерън се застъпваше в поддръжка на TTIP, само че много от членовете на новия кабинет на Тереза Мей са против проекта. Освен това преговорите за TTIP не могат ефективно да бъдат придвижени, докато не станат ясни условията за излизането на Великобритания от Евросъюза, а това може да отнеме няколко години.
- реклама -