Таня Иванова пред FN: И пандемията няма да победи мартеницата

Мартеницата е част от нематериалнното наследство на ЮНЕСКО. Тя ни прави неповторими сред другите народи. И въпреки, че през годините сергиите са заляти от пластмасови фигурки, за които е закрепен усукан конец, за щастие има хора, които не само пазят традицията на автентичните мартеници, но и я предават на следващите поколения. А още по-хубавото е, че малките и порастнали деца се увличат от магията на вълнените конци в бяло и червено.

През последните 20 години Таня Иванова от Стара Загора има направени 8 изложби на мартеници „Таня и приятели“. А от 13 години тя прави детски работилници за мартеници в детски градини и училища. През 2014 г. е първата изложба на мартенички, изработени в работилниците. Заради големия интерес към инициативите на Таня Иванова, има обещание, че едно от нивата в музея ще бъде предоставено за изложба на мартеници през целия март месец. „Но за това ще мислим, когато се върнем към нормалния живот“, споделя пред FN Таня Иванова и добавя „Важното е, че и пандемията не победи мартеницата“.

– Повлия ли пандемията на правеното на мартеници и на предаването на традицията?

–  Заради пандемията много учители и директори се въздържат да допускат външни хора, въпреки, че от община Стара Загора бяха дали разрешение за провеждане на работилнички. И все пак успяхме да направим 7 работилници с деца от училища и една детска градина. На тях децата успяха да се запознаят с традициите, свързани с един от най-българските празници. Миналата година около 300 деца бяха минали през работилничките, за пръв път тогава направихме работилница в село Преславен, която беше за деца и техните баби. Оказа се, че и едните и другите имат какво да научат.

Но най-важното е, че и пандемията не победи мартеницата. 

– Променя ли се през годините интереса на децата към изработката на мартеници?

– Променя се в положителна насока, все повече се интересуват. Затова и през 2016 г. успяхме да направим първата  изложба на открито „Млада марта“, с мартеници от работилничките и общинския конкурс „Баба Марта бързала, мартенички възрала“.

В някои от училищата, когато вляза в по-горните класове, има деца, които казват „Госпожо, когато бяхме в детската градина Вие идвахте при нас“. Оказа се, че момчетата са по-креативни. Едно 6-годишно дете не може да научи някакви специфични техники, но е важно да може да усучи червен и бял конец и че това всъщност е мартеница. Да знае, че пластмасовите значки с герои от филми не са мартеници и могат да си ги носят по всяко време, но не като мартеница.

Хубавото е, че учениците, когато се приберат вкъщи започват да включват родителите си в магията на изработката на мартеници.

Винаги обяснявам как някога най-възрастната жена в семейството е изработвала мартеници и тогава не е имало машини, а тя сама е усуквала вълнените конци. И им показвам как се прави това с прясук. Оказа се, че това им е много интересна част от правенето на мартеници и всички искат да се снимат с този инструмент.

Срещите с децата винаги са много специални. Някои се обръщат към мен с „Госпожо Бабо Марта“. Един сладур беше питал учителката си „Тази Баба Марта да не е менте като Дядо Коледа?“, а един първокласник ме пита „Ти всъщност как се казваш, защото трябва да имаш и някакво човешко име?“.

В кв. „Лозенец“ имахме работилница – децата бяха много любопитни, много сръчни, дори техните учители показаха завидни умения в правенето на мартениците. Бяха научили стихотворения и песнички. Работи се с тези деца. Това е един от начините за тяхната интеграция.

– Коя легенда за произхода на мартеницата разказвате на децата? 

– Мисля, че дори и етнографите не са много сигурни кой е направил първата мартеница. Според една от легендите тя е направена от жената на хан Аспарух Ахинора.  Това се е случило, след като ханът преминал Дунав и Ахинора изгубила връзка с него. След като дълго чакала вест от него, тя завързала на крака на лястовица усукан бял и червен конец, и я пуснала да лети – да отнесе послание за здраве и любов до любимия й мъж.

Мартеницата е езически символ, в нея няма място за кръстчета и икони. Това е недопустимо.

Смята се, че конецът се усуква, защото така се увеличава магическата им сила. Аз обяснявам на децата, че ако трябва да се свърши една работа и се хванат две от тях да я направят заедно става по-бързо.

– Каква е символиката на цветовете в мартеницата и автентичната мартеница само в бяло и червено ли е?

Цветовете не са измислени. В Монтанско за момчетата са правени мартеници от бяло и светлосиньо, в Мелнишко са правени са синьо и червено. Най-пъстри са в Родопите. Бялото е радост, чистота. Не случайно в песните имаме „Бяла Рада“. А червеното – символ на кръвта, на победата, на огъня. Синьото символизира водата и небето, зеленото – гората, жълтото – слънцето, то е за берекет и плодородието, моравото – за мъдрост.

- реклама -