Таксата за асаньор и чистачка на входа палят междусъседски войни

След няколко години тупкане на топката Министерството на регионалното развитие и благоустройството стартира изготвянето на публичен регистър на професионалните домоуправители. Така всеки гражданин с един клик може да провери в базата данни дали фирмата, която иска да управлява етажната собственост, е легитимна и читава. Има и още една,

по-важна причина ​- да се изчисти бранш​ът от самозванци, които могат да завлекат съседи с пари.

Само лица, които са вписани в този регистър, имат право да извършват дейност по управление на етажната собственост, казват от МРРБ. След като се разработи, в регистъра ще присъства и информация за извършените проверки и наложените административни наказания на съответната фирма или едноличен търговец. Така ще може да се провери и какво реноме в публичното пространство имат професионалните домоуправители. Всичко това все още звучи като добро пожелание в бъдеще време, поне докато не се натрупа някаква информация в регистъра. Засега той не е и публичен.

Винаги става въпрос за пари

За да се прехвърлят досадните дейности по събиране на пари за почистване на входа, за ток, за проверка на асансьора или някакъв ремонт в блока, все повече хора са готови да плащат на външна фирма. По данни на МРРБ между 300 и 350 компании упражняват дейност като професионални домоуправители в страната, пише Марица.

В Пловдив наемането на подобна фирма излиза минимум 5 евро на апартамент.

Някои професионални управители правят и жестове, сваляйки  едно евро от таксата, ако жилището се обитава от пенсионери. Други пък са заковали 5.50 евро на дом за сгради старо строителство до 50 апартамента. Също толкова е таксата за ново строителство.

Трети в бранша пък изчисляват удръжката на етажната собственост като процент

от минималната работна заплата. Така на апартамент ориентировъчно се пада около 1%, или 6.20 евро. Това обаче е само базовият ценоразпис, който включва административните дейности покрай етажната собственост, организиране и водене на общи събрания, събиране на задълженията за режийни от собственици, ползватели или наематели, реакция при извънредна ситуация в сградата, кореспонденция с институции и комунални дружества и други подобни.

Всички са недоволни

Въпреки че регистърът бе дълго чакан, реформата сякаш е половинчата. И преди, и сега особени изисквания към професионалните домоуправители няма и всеки, който поиска, може да упражнява тази дейност.

Така че секторът трудно ще се изчисти от некоректни фирми и домакинствата няма да са

застраховани от самозванци и откровени мошеници. Критериите са много семпли – управителите на фирмите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност,

да нямат публични задължения и да имат „административен капацитет“ от минимум едно лице,

наето по трудов договор, посочват в разяснителен материал от адвокатско дружество “Кънчев, Гичева, Марникас и партньори”. Припомняме, че от Асоциацията на дружествата за управление на етажната собственост предлагаха да има и образователен ценз на работещите в сектора, доказан капитал на фирмата и куп други изисквания, които да служат като бариера. Хубавото е, че според настоящите правила

професионалните домоуправители поне ще имат сключена застраховка „Професионална отговорност“.

Единствената бариера, която държавата слага, е таксата за вписване в регистъра от 80 евро, или 72 евро за електронно подадени документи.

Първите професионални домоуправители подадоха заявленията си

около 20 февруари. Те ще бъдат вписани в срок от 30 дни след получаване на заявленията. В следващите 15 дни пък трябва да представи и сключената застраховка „Професионална отговорност“. Тоест регистърът трудно ще заработи пълноценно в следващите месеци и хората няма да могат да го ползват за проверка скоро.

Най-често кавги избухват за асансьора и домашните любимци

В колкото и голям блок или вход да живеете, рядко има ентусиасти сред съседите, които да поемат ролята на домоуправител. Всеки се дърпа от бумащината, събирането на таксите, чистенето на стълбището, плащането на сметката за осветление, ремонта на асансьора, свикване на общи събрания и др.

Стигне ли се до идеята пък да се наеме външен човек, т.нар. професионален домоуправител,

съседите опират до финансовия проблем – освен таксата за услугата, отделно ще се начисляват пари и за споменатите режийни. Така много етажни собствености попадат в патова ситуация – нито наемат профи, нито някой от съседите се нагърбва с тази работа.

Заради честотата им, тези ситуации са описани в закона.

„Районният кмет или кметът на общината влиза в ролята на арбитър и назначава служебен домоуправител на случаен принцип от собствениците“, разяснява Лилия Чолакова, член на УС на Асоциацията за управление на етажна собственост. „За решението си общинската администрация изпраща писмо“, допълва тя.

Опитът показва, че най-честите междусъседски кавги стават за пари

и разпределението на режийните разходи между собствениците. „Според ЗУЕС всички трябва да плащат за асансьор, независимо дали живеят на първия етаж и не го ползват“, казва Лилия Чолакова. С решение на общото събрание обаче може да се освободят такива съседи от разхода. Не да се намали таксата за тях, а да се освободят изцяло.

Или плащат 0 евро, или същите пари, както и останалите“, дебело подчертава тя.

За домашните любимци също се плаща такса. Според ЗУЕС собственици или обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат консумативни разходи за всяко животно в размер като за един обитател.

Любопитното в случая е, че отглеждането на повече от едно животно в апартамент не е

забранено от Закона за управление на етажната собственост.  Единственото ограничение в броя на животните се съдържа в Закона за защита на животните и това ограничение е доста либерално – на теория зависи от площта на апартамента.

Така за кучета от дребни породи (до 10 кг) се полага площ от 6 кв.м.

За средните породи (до 25 кг)  – минимум 8 кв.м, а за големи кучета – най-малко 10 кв.м. Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. В действителност обаче никой не проверява колко и какви животни обитават

апартамента като домашни любимци. Кавгите са най-вече за лаенето и шумовете около кучетата.

И още важни детайли от закона – децата до 6-годишна възраст са освободени от заплащане на режийни. След тази възраст за тях се дължи пълна такса. За празните апартаменти, чиито собственици са в чужбина или живеят някъде другаде, също се дължи една пълна такса, като за един обитател плюс вноските за фонд „ремонт“. Парадоксът, че човек, когото го няма и не цапа, но плаща такса за почистване на стълбището, се обяснява с това, че сградата трябва да се поддържа в изряден вид, за да не й пада стойността за в бъдеще. Същият е смисълът и на санирането.

Осъдиха съседи, не платили за ремонт на покрива

Нерядко работата на домоуправителите не се изчерпва само със събиране на таксите режийни в сградата, а се стига до крайни действия.

Преди 12 години в Пловдив стана прецедент с

изселването на съседка от жилището <210> в район „Южен“. По закон това е възможно, ако някой от обитателите създава предпоставки за опасност от пожар или наводнение в блока. Не става лесно – първо се пробват много други начини, за да се вразуми съседът, след това се взима решение на общо събрание на етажната собственост, минава се през съда, който вади изпълнителен лист за принудителното извеждане.

Това е наказателна мярка и не може да продължи повече от три години.

Сагата на съкооператорите от блок на ул. „Поручик Въльо Стефанов“ продължавала с години, след като съседката от четвъртия етаж си наумила да прави ремонт на банята и тоалетната. Сама изкъртила плочките и подовата настилка от мокрите помещения, при което паднала част от мозайката.

И ремонтът спрял дотам. „Непрекъснато получавахме оплаквания от хората,

че банята продължава да се ползва по предназначение и водата се стича по стените чак до първия етаж“, спомня си Лилия Чолакова от професионалния домоуправител „БГ Домоуправител“. Хората поставяли в апартаментите си кофи по критичните места, но не смогвали да ги изпразват, понеже жената пускала душа да тече непрекъснато дори и през нощта.

Опасността от пожар била напълно реална. Съседите – непосредствено под апартамента на В.С.,

се принудили да обезопасят и спрат да ползват контактите си в антрето, защото непрекъснато били влажни и можело да стане късо съединение. Така се стигнало до прецедента. След изселването на жената ситуацията в блока на „Поручик Въльо Стефанов“ ситуацията се успокоила.

Жената повече не се върнала  в старото си жилище, то било продадено.

Преди две години пък от съдебните регистри на Пловдивския районен съд стана известен друг показателен случай. Етажна собственост ​в кооперация успя да осъди съседи, които не плащали с години за чистачка и за ремонт на покрива на сградата, в която живеят.

Двамата обитатели от апартамент №2 на първия етаж категорично

отказвали да плащат ​за покрива, а съседите им накрая вдигнали ръце и на общо събрание решили планирания ремонт да се направи, въпреки неучастието на собствениците на въпросното жилище. Сумата за ремонта, която се падала на тях, я поели пропорционално останалите. Паднало им се да доплатят допълнителни почти 200 лева. Сключили договор с фирма за ремонт на 260 кв.м покрив, пренареждане с нова хартия и летви,

смяна на улуци и водосточни тръби и измазване на два комина. Договорена била цена от 5800 лв.

Бойкотиращите ремонта в продължение на три години отказвали да плащат по 7 лева и за почистване на входа. Така натрупали 252 лева дълг.

Етажната собственост завела иск за осъждане на двамата

собственици на апартамента ​да заплатят общо 970 лв. В сметката влизала полагащата им се част от ремонта на покрива, както и 252 лв. от незаплатени месечни вноски за почистване на общите части на сградата.

Семейството от апартамент №2 обаче имало друга версия за случая.

Те твърдели, че не са отказвали финансово участие за ремонта на покрива на сградата, тъй като не са получавали покана за това. Считат също, че ремонтът не е завършен, защото част улуците не работят.

Посочили още, че заради ремонта на покрива са претърпели загуби

за сателитна антена в размер на 800 лв., бойлер за слънчев колектор за топла вода в размер на 300 долара, както и за предишен ремонт на покрива в размер на 430 лв. По отношение на претендираната сума за почистване на общите части на сградата посочват, че не са съгласни с разпределението на сумата между

етажните собственици (по 7 лв.), защото плащането следвало да е пропорционално на ползването.

В крайна сметка, Районният съд в своето решение от 17 април 2024 г. не само ги задължил да заплатят за направения ремонт, но трябвало да поемат и разноските по делото – още 380 лева.