Загорск

Тайните градове на СССР: Загорск 6 и 7

На 70 километра североизточно от Москва се намира град Сергиев Посад, който до 1991 г. се е наричал Загорск. Там се намира най-големият православен мъжки ставропигиален манастир на Русия и на Руската православна църква „Троице-Сергиева лавра“ – архитектурен паметник на културата и изкуството, вписан в световното наследство на Юнсеко.

Но, района е известен не толкова поради този факт, колкото от това, че някога там са били разположени центърът за вирусология на Изследователския институт по микробиология и централният физически и технически институт на Министерството на отбраната на СССР.

Загорск-6 и Загорск-7

Статутът Загорск-7 на затворен град е отменен на 1 януари 2001 г., а Загорск-6 остава закрит и до ден днешен. По време на съветския период там се разработват бактериологични оръжия.

В Загорск-6 са били създадени едни от най-опасните щамове на смъртоносни вируси за военни цели. През 1959 година група индийци донесли в СССР едра шарка, а съветските учени моментално е възползвали от този факт. Те създават бактериологично оръжие на основата на вируса на едрата шарка, и неговият щам под името „Индия-1“ бил изпратен в Загорск-6. Там са били провеждани опити с вируса на хеморагичната треска Ебола, разработват се и смъртоносни оръжия на основата на южноамерикански и африкански вируси.

В близкия град Загорск-7 се занимавали с разработването на секретни оръжия. Там достъпът бил една идея по-свободен. Подобно на останалите закрити градове на СССР, жителите, които били предимно военни и служители се „радвали“ на екстри, каквито останалите руснаци не са имали.

Жителите на съседните села разказвали за забележителен контраст на хранителните витрини там с полупразните рафтове на местните магазини. Много от тях прескачали с риск за живота си оградите на Загорск-7 за да се снабдяват с продукти.

Днес малцината, имали възможност да се доберат от Загорск-6 разказват, че мястото е полуразрушено – от бившия лукс там са останали основно изоставени сгради, които се редуват с обитаеми постройки и тук там някой работещ магазин. Това предизвика недоволство на останалите там около 6 хиляди жители – основни бивши военни и техните семейства. Те се оплакват, че са оставени на произвола на съдбата и продължават да живеят като каторжници. Доставките на хранителни продукти били изключително ограничени, а в затвореното селище няма никаква клетъчна комуникация. 

- реклама -