Сухо мляко за реквизит във филма „Белязаният“. 10 малко известни факта около лентата

Първата среща на зрителите с филма, режисиран от Брайън Де Палма е преди 35 години. И до днес обаче лентата влиза в програмните схеми не само на български телевизии.

Бившият бодигард на Фидел Кастро Хуан Рейналдо Санчес разказва в книгата си посветена на кубинсикя лидер, че той еднолично избирал „бандитите“, които получили разрешение да напуснат Куба и да заминат за Флорида.  Това идва като реакция на картбланша даден от правителството на САЩ през 1980 г. 100 000 кубинци да получат убежище в страната на неограничените възможности.

Вместо да изпрати цели семейства, Кастро избира да се освободи от хиляди обитатели на затворите и психиатриите в Куба. Това масово преселение вдъхновява Ал Пачино за създаването на римейк на „Белязаният“, в който самият той изиграва ролята на скандалния кубински наркобос Тони Монтана. Лично Ал Пачино води преговори със свои колеги за главните роли. С това е свързан и един от малко известните факти около създаването на филма:

Робърт Де Ниро отказва да изиграе главната роля, която Ал Пачино му предлага през 1981 г. Джон Траволта пък му отказва да изиграе ролята на Мани Рибера – дясната ръка на кубинския наркобос.

В целия актьорски състав има един единствен кубинец – Стивън Бауър (истинското му име е Ернесто Естебан Ечевариа), който изигра ролята на Рибера. Неизвестният до момента актьор получава за брилянтното си превъплъщение престижната награда „Златен голубс“ за най-добра мъжка роля.

Драма има и около избора на актриса за красивата годеница на Тони Монтана. Ал Пачино отхвъри преложението ролята да бъде изиграна от Мишел Пфайфър. Да изиграе красавицата Елвира Хенкок, той предлага на имена като Джина Дейвис, Глен Клоуз, Шарън Стоун. Те и други две актиси обаче отказват да изиграят любимата на кубинския наркобос. В крайна сметка Ал Пачино казва „Да“ на Мишел Пфайфър.

Оливър Стоун пише сценария на „Белязаният“ докато самият той се бори с пристрастеността си към кокаина. Работата върху сценария го откъсва от порока му.

Ал Пачино винаги и бил перфекционист. Затова и в сцените, в които сее смърт сред своите врагове, е настоявал да се снима с истинска картечница М16. Оръжието тежи 18 килограма.

Именно със своя „малък приятел“ Ал Пачино се ранява в една от сцените на филма. В кулминационната битка в края на филма изгаря ръката си, след като хваща нажеженото дуло на картечницата. В друга сцена Пачино се порязва със стъкло от чаша по време на сбиване с героинята на Пфайфър.

Килограми „дрога“ минават през ръците на актьорите. Режисьорът Брайън Де Палма така и не разкрива каква имитация са използвали по време на снимките на филма, защото разкриването на истината щяло да развали усещането за реализъм. Обикновено за реквизит служи сухо мляко. Години след снимките на филма Ал Пачино признава, че в продължение на месеци е имал проблеми с носа, заради количество субстнации, които се е наложило за смърка.

35 години по-късно все още не е надминат рекорда на брой изричания на думата „fuck“ в продукцията. Общо 226 пъти, или средно по веднъж на минута и половина.

Заради дългите репетиции Пачино и Бауър твърдят, че биха могли да направят турне и да изиграят знакови сцени на театралния подиум без предварителна подготовка.

Въпреки, че основното действие на филма се развива в Маями, повечето сцени за заснети в Лос Анжелис. Управата на Маями не е искала града да се свързва с наркотици и убийства.

- реклама -