изостава

Стрес тестовете подчертават пропуски в банковия съюз на ЕС

Стрес тестовете подчертават пропуски в банковия съюз на ЕС

Когато кризата в еврозоната започна през пролетта на 2010 г., често задаваният въпрос бе защо проблемите на Гърция, която създава под 2 процента от брутния вътрешен продукт на еврозоната, може да имат такива огромни негативни последици за финансовите пазари.

Отговорът е в комбинацията от верижния ефект и институционалните недостатъци на еврозоната.

Безпокойството на инвеститорите бе, че преструктурирането на дълга в една напреднала икономика, което бе първото в продължение на много десетилетия, директно ще се отрази на стойността на дълга на другите страни. На фона на преобладаващата несигурност пазарите преживяха разпродажби на държавни облигации и изходящ поток от инвестиции в еврозоната.

Заразата бе спряна. Бе въведена комбинация от публичен сектор и политика на монетарна защита под формата на Европейския механизъм за стабилност и Европейската централна банка.

Публикуваните миналата седмица стрес-тестовете и плана за рекапитализация на италианската банка Monte Dei Paschi di Siena изглежда са предизвикаха много сходен заразен ефект върху финансовите пазари, който засяга всички банки в ЕС. Без ясна опора и механизъм, за да се избегне разпространението на проблемите, Европейския банков съюз изглежда е незавършен.

Това че на банковият съюз му липсват ключови характеристики е добре известно на политици и наблюдатели.

Продължава да му липсва една много важна част – схема за европейско застраховане на депозити.

Преди няколко седмици финансовите министри на ЕС публично признаваха, че ще отнеме много време, преди да се появи такава схема, което със сигурност не успокоява банкови инвеститори.

Стрес-тестовете  показаха липсата и на други неща за постигането на устойчивост на банковия съюз.

Първо,

може и да има ясни спасителни в правилата, определящи обществената йерархия за приноса на банковите кредитори при използване на публичните средства за рекапитализиране на банката. Но докато тези правила предвиждат клаузи за спасяване в случай на системни кризи, не е ясно кой е отговорен за задействане на тези клаузи. Може да се прахоса прекалено много време, докато това се разбере, и така проблемът да се задълбочи.

Второ,

ако публичните средства трябва да са последна инстанция, европейската банкова система изглежда е твърде раздробена, за да координира спасяването на банка чрез частни фондове. Ролята на координатор на частни инвеститори традиционно се играе от националните централни банки в страните-членки

Но последните вече са обезкуражени да правят това чрез тълкуване на Еврокомисията за регулиране на държавните помощи, която смята, че не е подходящо използването на частни фондове, ако става дума за публична институция, – неподходящо дори само за координирането на процеса.

Това, което на Европа изглежда й липсва, е някой като Джон П. Морган, който през 1907 г. затвори колегите си в една стая, докато се намери решение да се избегне фалита на The Trust Company of America и да се спре преобладаващата паника.

В онези дни обаче Федералният резерв не съществуваше.

Той бе основан през 1913 г., именно за да се занимава с такива проблеми.

Трето,

осем години след световната финансова криза, все още не е ясно как ще изглежда окончателната регулаторната рамка. Най-голямата несигурност е за новите глобални Базелски правила. Поетото задължение на властите да не вдига значително капитала не съответства на техническата работа, извършвана до момента. Ако програмата бъде осъществена, тя ще има значително ограничаващо влияние върху дейността на банките и тяхната способност да предоставят кредити на частния сектор, особено в Европа, която не може да се разчита на интегриран капиталов пазар, както е в САЩ. Само няколко седмици преди правилата Базел IV да бъдат обявени в началото на ноември, все още е неясно как може да бъде спазен ангажимента на властите. Тази несигурност тежи върху оценките на пазарите за стрес тестовете.

Четвърто

– и то е свързан с предишната точка, две години след началото на банковия съюз, европейските власти все още трябва да определят за системата си за представителство в международните регулаторни форуми. То продължава да е разпокъсано, по-специално в контекста на Базелския комитет.

Накрая, паричните и надзорни политики изглежда може да бъдат върнати в противоположни на еврозоната посоки, с обратен ефект върху банковата рентабилност. Докато отрицателните лихвени проценти хапят маржовете на банките, по-високи капиталови изисквания не свалиха значително цената на капитала, което затруднява банките да ги покриват. Страхът е, че ако сегашната среда продължава в продължение на дълъг период от време, единният надзорен орган ще се изкуши да повиши капиталовите изисквания още повече.

За да обобщим,

трябва да кажем, че начинът, по който пазарите реагираха на публикуването на стрес тестовете показват, че нещо все още липсва на банковия съюз, както по отношение на действащите институции, така и по начина, по който се изпълнява рамката. Харесва ли ви или не, но голяма част от финансирането на европейската икономика все още е силно зависима, и ще продължи да зависи от банковата система. Когато инвеститорите се отдалечат от нея, рано или късно икономиката ще почувства последиците.

- реклама -