Партийните листи пълни с актьори, музиканти, спортисти и номади. Това ли са новите лица, които българите поискаха на последните избори и референдума. Отговорът дава специално за Flashnews политологът Страхил Делийски.
Страхил Делийски е политолог. Той е асистент в катедра политология на СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава политически комуникации и политическа антропология.
–––––––––––––––––––
Това ли са новите лица, които са в партийните листи?
На тези избори явно партиите се опитват успешно или не толкова упешно да отговорят на този вид потребност, която всички регистрираха на реферундума и президентските избори. Потребността от нови лица. Това е икономичен начин за печелене на избори. Защото лицата са само едната страна от въпроса, има други по-важни неща в политиката. Лицата не са единствения дефицит в българските партии.
Защо партиите избраха популярни лица, а не експерти. Кой ще пише законите в парламента?
Те действаха на принципа „Да спечелим малко доверие, да използваме популярността на актьори и певци, а какво ще стане след това няма значение“. Това говори за кризата и легитимността в българската политика. Това няма да доведе до нищо добро в дългосрочен план. Политиката беше превърната в стока, в обект на покупко-продажба.
Това политически маркетинг ли е, половината НАТФИЗ да е в Народното събрание?
От маркетингова гледна точка е добро решение, защото се търси трансфер от авторитета на актьора в определена политическа партия. Гражданите, които се идентифицират с конкретната личност се очаква да се идентифицират и с паритята. Аз харесвам актьора Х, той харесва паритята У, значи харесвам партията У. Това е един много стар и употребяван от партиите инструмент.
В партийните листи има и друг феномен като Слави Бинев и Евгени Михайлов, те се явиха в листи, в които никой не очакваше?
Това е уникалното в нашата българска политика. Принадлежността към определена партия не е резултат от ценностна ориентация. Този тип партийно номадство е елемент, който подкупава цялата политическа система у нас като цяло. Усещането, че партиите използват едни хора за лични цели е много силно, както и обратното.
Страхил Делейски, политолог.