Страх сковава сърцата: 10 интересни факта за „Сиянието“ на Стенли Кубрик

Сиянието Стенли Кубрик Джак Никълсън
„Сиянието” е класика сред почитателите на страшните филми.

Психологическият хорър-филм, режисиран и продуциран от Стенли Кубрик е по едноименния роман на Стивън Кинг. Сниман повече от една година, а премиерата му е на 23 май 1980 г..

Вече почти 40 години е смятан за един от най-добрите филми на ужасите. Киноманите признават гения на Стенли Кубрик и уникалната игра на Джак Никълсън, сцената как той разбива с брадва вратата е иконична за киното като цяло.

Ето 10 малко известни факта, които вероятно не знаете за този класически филм:
  1. Стивън Кинг не одобрява филма.

Първоначално Кубрик работи със Стивън Кинг по сценария, но не е съгласен той да бъде базиран изцяло по романа и сменя сценариста. Писателят е разочарован от финалния филм, като признава, че визуализациите са зашеметяващи, но смята сюжета за повърхностен. Той често описва филма като „Една фантастична кола без двигател“.

  1. Във филма има само едно убийство на екрана.

Макар и смятан за един от най-страшните филми на ужасите за всички времена, едно единствено убийство фактически е показано на екрана.

  1. Джак Никълсън чупи 60 врати.

Кубрик е известен със своя перфекционизъм и заснемане на една и съща сцена множество пъти. За сцената, в която Джак разбива вратата на банята, е построена врата, която лесно може да се счупи, обаче Никълсън е работил като доброволен пожарникар и я прави на парчета твърде лесно.

Това принуждава Отдела за реквизитите да построи по-здрава врата. Сцената е снимана три дни и са използвани общо шейсет врати.

  1. Един от главните актьори гледа филма за първи път 11 години след заснемането му.

Дани Лойд е на 7, когато се снима в ролята на Дани. Докато снимат, го оставят с впечатлението, че това е драма, а не филм на ужасите, а за най-страшните сцени е използвана кукла.

Няколко години по-късно той осъзнава истината, когато вижда силно редактирана версия на филма. Когато е на 17 гледа целия филм за първи път, 11 години след заснемането му.

  1. Адаптиране за различните страни.

Книгата, която Джак пише, съдържа едно изречение, повтаряно отново и отново. Секретарката на Стенли Кубрик наистина пише всяка страница поотделно. За италианската версия на филма Кубрик използва фразата „Il mattino ha l ‘oro in bocca“ („Онзи, който се събужда рано, среща златен ден“).

За немската версия е „Was Du heute kannst besorgen, das verschiebe nicht auf Morgen“, („Никога не отлагайте до утре това, което можете да направите днес“). За испанската версия тя е „No por mucho madrugar amanece más temprano“ („Ранното ти ставане няма да накара слънцето да изгрее по-рано.“), а френската версия е „Un ‘Tiens“ vaut mieux que deux „Tu l’auras“ („Птицата в ръката струва две в храсталака“).

  1. Робин Уилямс в ролята на Джак?

Стенли Кубрик обмисля Робърт Де Ниро и Робин Уилямс за ролята на Джак Торънс. Според него Де Ниро не е достатъчно психотичен за ролята, а пък Уилямс – твърде психотичен.  Други обмисляни варианти са Харисън Форд и Джеймс Бролин.

  1. Как изглеждат близначките днес?

След ролята на страховитите близначки, Лиза и Лоус Бърнс не са участвали в друг филм.

Едната е адвокат, а другата работи като учен.

8. Нахъсване със сирене.

За да изиграе правилното настроение, Джак Никълсън се храни със сандвичи със сирене, въпреки че ги мрази, в продължение на две седмици.

  1. Психологически трикове

По време на снимките Кубрик се държи много зле с главната актриса – Шели Дювал, и тя не получава „никакво съчувствие“ от екипа. Очевидно това е тактиката на режисьора, тъй като той казва на останалите да не ѝ симпатизират, защото по този начин не ѝ помагат. Тя си спомня, че се е чувствала напълно отчаяна, особено когато ѝ казал, че губи времето на всички на снимачната площадка. Вероятно я тласка към собствените ѝ граници, за да извлече най-доброто от нея, тъй като в интервюта споделя, че е впечатлен от представянето ѝ. Джак Никълсън също оценява работата ѝ като фантастична.

  1. Плакатът!

Говори се, че Саул Бас е предложил около триста версии на плаката на филма, преди Стенли Кубрик да е напълно доволен.