Стобските пирамиди

Стобските пирамиди и вкаменените легенди за тях

Стобските пирамиди са природен феномен, който преди 50 години – през 1964 г. е обявен за защитен природен обект. Разположени са над едноименното село на община Кочериново, недалеч от пътя за Рилски манастир.

Самите пирамиди са разделени на три групи, характеризиращи се с различен цвят – бледожълто, червеникаво, кафяво, а някои от тях достигат до височина 8-12 метра. В следствие на векове ветрове и дъждове, от пластовете са се образували причудливи  фигури, наричани от хората с различни имена-Кулите, Чуките, Самодивските комини, Братята, Зъберите и др.

Първите пирамиди са бледожълти на цвят, а върху тях има шапки-камъни, крепящи се „на магия“ върху тесни и дълги основи. Такива има и върху втората каменна група, която е червено-кафява. Има и отвесни стени, нещо като правените от мокър пясък замъци, само, че вкаменени. Характерни за тази група са двата шеметни каньона, пътеката покрай тях е толкова тясна, че на някои се налага да лазят.

Третата група е разположена от двете страни на хълма. Отляво се виждат дълги пирамиди, почти кафяви, като сталагмити, а отдясно няколко фигури, нещо като духове, самостоятелни, както и такива, хванати ръка за ръка.

Легендите за Стобските пирамиди

Най-популярната разказва за вкаменената сватба или „Сватовете“. Някога от село Колибите за Стоб вървяла сватбена процесия, където трябвало да се извърши венчавката. На път за черквата най-напред вървели кумът и булката, след тях младоженецът и кумата, следвали сватовете и останалите участници в сватбената церемония. И понеже традицията повелявала младите да се видят едва след сватбата, всички вървели и се чудели каква ли невяста водят със себе си, тъй като тя била забулена. За нещастие подухнал ветрец, наречен „ладовник“, който повдигнал плътното червено було на булката. Открилото й се лице било толкова нежно и красиво, че кумът от умиление понечил да я целуне. И сватбата била до тук. Заради нечуваната дързост на кума, Бог вкаменил цялата процесия. Днес те могат да се видят на хълма източно от централните пирамиди, който носи името „Момена“. С времето процесията все повече и повече се губи, останали са четири единични фигури и една групова.

Втората легенда е за една невъзможна любов между красив турчин и българка. Въпреки обичта си и двамата знаели, че няма как да се оженят. Защото родителите им нямало да позволят някой от тях да си смени вярата. Един ден девойката, който според някои са казвала Елисавена, се качила на горе на хълма и от кулата на най-високото място се хвърлила в пропастта. Днес има няколко фигури, които всеки оприличава на девойката, превърнала се в бяла пирамида.

Близо до днешното село Стоб някога съществувал град, който се наричал Стоби, над който имало римска крепост – Стобион. Древният град бил ограден с крепостна стена, вратите й са били при съседното село Пороминово. Упадъкът на селището започва някъде към края на турското робство, предполага, се че епидемия от чума е унищожила голяма част от населението.

Костантин Иречек открива между сегашното Стоб и град Рила останки от зидове от древен град. Те за съжаление са унищожени в периода 1932-1933 година, когато с римските камъни се чакълира насипа на теснолинейката за Рилския манастир.

Интересна е и легендата за черквата „Свети Прокопи“.

В началото на османското нашествие тя се намирала на хълма, по който се отива към пирамидите. Звънът от камбаната й отеквал и се носел из цялата околност. Чували я и бейовете, които живеели долу в ниското. Дразнейки се от камбанения звън, който идвал сякаш от небето, турците сринали черквата.

След време тя била построена на днешното място. В източната й стена е вграден каменният кръст от старата черква. А на мястото на старата е издигнат един 5-метров дървен кръст, досам пътя към пирамидите.

- реклама -