Сръбският синод: Изненадани сме, че БПЦ иска да представлява македонската църква

Сръбската православна църква / СПЦ/ е изненадана от решението на Българската православна църква /БПЦ/ да представлява Македонската православна църква /МПЦ/ пред останалите църкви за утвърждаване на каноническия й статут, което „възбуди“ църковните кръгове в Белград, пише днес сръбският вестник „Политика“.

Като информира подробно за последователността на събитията в отношенията между МПЦ и БПЦ и за решението на Синода на БПЦ, вестникът, позовавайки се на източници от „върха“ на СПЦ пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ вчера е имал редовно заседание, в рамките на което били обсъдени и събитията в България.

Във „върха“ на СПЦ неофициално казали, че са „изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район“. Като се позовава на неназовани събеседници „Политика“ напомня, че „СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград“. Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и „канонично непризнатата МПЦ“ македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си“.

Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за „Политика“, че „с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ“.

Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за „Политика“, че „ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага.

Според него и решението на БПЦ „противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград“. Според „Политика“ в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.

- реклама -